ЗА КАКВО БИХМЕ ДАЛИ ВРЕМЕ НА ЧОВЕКА ДО НАС?

Сънищата са непредвидими, а езикът, на който говорят, още по-малко. Преди известно време сънувах, че ми се предлага скъп подарък, а аз поисках вместо него, един час време от този човек.

С две думи, времето е безценно, а от подаръци не винаги имаме чак такава нужда. Особено ако медиите престанат изкуствено да дразнят и възбуждат сетивата и желанията ни.

Много пъти чуваме „дай си време“, „отдели време за себе си“.. но не виждаме другата страна: Какво ще каже партньорът на този, или тази, които ще поискат няколко месеца време за преосмисляне, преподреждане, пътуване и наместване? А кой ще им гледа децата? В социалните мрежи множеството съветници често са направо жестоки: „Ако не те разбере, зарежи го, не те заслужава“.

Напротив. Да имаш партньор е достатъчно голям дар, а и отговорност, за да го зарязваш при най-малкия съвет на непознати безхаберници! Дори ако числено те са мнозина.

Затова, нека погледнем ситуацията от съвсем друга гледна точка. За какво НИЕ САМИТЕ бихме дали време на своя човек? Мъж, баща, майка, син, дъщеря…? За какво нещо ние бихме се наели да поносим товара сами, да поработим повече, да се организираме да излезем, а и да сготвим?

Кое е това време, което човекът до нас ще инвестира, но то ще се върне преумножено в семейството?

Ще предупредя, че съм традиционалистка. За мен жената е жена, а мъжът е мъж. Така че не бих поощрила мъж, все едно какъв ми се пада, да затъва в глупости и да губи в разкрасителни процедури времена и години. Както и не ми е ОК семейна жена с деца, тепърва да тръгва надалеч да гради кариера, която напълно изключва домашните й.

Но време за себе си всеки трябва да има. За съжаление ние сме го нарекли „време за почивка“ и когато ни го дадат, усърдно гледаме да личи, че имено си почиваме: Например, че сме конкретно на риба, попълваме кръстословици или сновем из Интернет без нищо съществено като цел. „Почивам! Не ме занимавай…“

Тоест ние самите не искаме да признаем че имаме нужда от сериозно време за себе си. В един хубав стар филм главният герой имаше една пейка накрая на селището, където гледаше към планината и „си говореше с Бог“. Там взимаше важните си решения. Такова местенце мъжът определено трябва да има. И то не е при приятелчета във кръчмата.

Жената също ще се освежи, ако има своето тихо време, в което, да речем, да прочете една книга. Не само готварската. И ако, заради това нейно време, близките ще си сготвят сами една вечер, според мен не трябва да има убийствено угризение в съвестта.  

Напротив, така възпитаваме навик и у подрастващите да не възприемат никого като даденост,  „домашен робот“ или прочее служебно същество. Ако искаме децата да тренират с нас своя интелект, не трябва да занемаряваме и своя, нали?

И най-важният момент е този: Чуваемост към Гласа на Живота. Ако искаме човекът до нас да е вдъхновен, да е силен - той трябва да се развива. Това включва време.

Също и за младежите. Ако един курс или клуб ще ги направи добри в нещо, и те ще придобият навици и самочувствие, добре е да им отворим това време. По-добре да контролираме /заедно с другите родители/ какво прави клубът, отколкото персонално всеки да контролира какво да не прави детето му след училище.

Финалният щрих: А ако не сме готови? Ако ние не сме предвидили или не можем да се справим с това и онова сами? Имаме нужда от постоянен шофьор, от постоянен готвач, от постоянен душеприказчик? Ето значи добър повод за подновяване на приятелства и роднинства… А те често се разгарят, когато дадем възможност на другите да ни помогнат. Не само когато им демонстрираме благосъстояние, щедрост и независимост.

Ако пък не сме подготвени да останем две седмици или месец без тийнейджъра, когото да възпитаваме и коригираме? Добър повод да обърнем очи и към себе си, защото никой не може само да излива вода, без понякога да отиде до Извора лично за себе си.

ВРЕМЕТО ДА СЕ ЗАМИСЛИМ като цяло е времето, което медиите и новите господари на човечеството не искат да имаме. Очевиден е натискът мислите ни да текат по режисирани от друг канали... Би трябвало за това време на тишина и на истина да сме готови да плащаме висока цена!