СИНХРОНИЗАЦИЯ С ПАРТНЬОРА

Когато сме влюбени, почваме едновременно да си мислим за едни и същи неща, отиваме на едно и също място, изпитваме едни и същи нужди и през цялото време се възхищаваме на тази синхронизация ... тя ни кара да си мислим, че сме намерили точния човек или пък да повярваме в невидимия свят, където връзките между хората текат на много нива.

Когато тази синхронност постепенно изчезне, считаме, че любовта си е отишла. Ала  това не е цялата истина.

В кръговрата на живота любовта на свой ред  може да стане причина за синхронизация,  а синхронизацията - за още любов. 

Например, ако двама партньори обичат да се разхождат по различно време, единият сутрин, а другият вечер ... често става така, че ранобудникът си намира компания, а другият вечер излиза с приятели.

Обаче човек може и да се постарае да влезе в територията на партньора, било за разходки, за хоби, за любимо предаване... а не да си каже :"Таман! Сега ще си почина ОТ него/нея, докато е зает, аз ще бъда насаме и няма да слушам упреци, няма да ми се меси..." 

Ако преодолеем това изкушение,  тогава синхронизацията може да донесе повече любов и повече разбиране...

В тази връзка може да се поговори за много по-сериозни неща, в които хората постоянно сме поставени пред избор дали да направим синхронизация, или да си преувеличим нещото, в което сме различни с партньора си и така да натрупаме негативи за негова сметка: как не ни разбира, как сме различни по вкус, колко твърд характер има другият ... и как нашата любов, със всички нейни телепатии и чудеса явно се е изпарила.

Разбира се, не искам да прозвучи нещо като апел: "Хайде да се синхронизираме така, че да сме неразделни". 

Това, да нямаш лично време за мисли, четене и осъзнаване на житейските си избори, е доста пагубно. Не е въпросът дали това време ще е много, но когато си го ползваме без угризения и обвинения, то здравословно ще ни послужи.

Синхронизацията по-скоро е едно прркрасно вдъхновение което ни води в една посока дори когато сме на различни места,  в работа, с деца или близки. Но за да  събудим невидимата синхронизация, ние правим някои стъпки и на земята. Да влезем във времето, в любимите неща на другия... с почит, а не с присмехулно одумване.