ЖЕНИ: НА КАКВО ИМАМЕ ПРАВО?

Преди десетина години несемейна приятелка веднъж въздъхна и каза: „Да бях се родила едно време, когато щяха да ме оженят родителите“. Усетихме, че тя не се шегува, а излива умората и болката от опитите да си намери мъж – „игла в копа сено“, въпреки уж пълната си демократична свобода /в България и в чужбина/, която беше използвала.

Така че да имаш права, още не значи да имаш успех... Според мен „правата на жените“ се утвърждават законодателно паралелно с напредването на измамата, безотговорността и анонимността. "Правата на жените" частично поправят раните, които светът е отворил в женските съдби поради това, че изоставя вековните си ценности и идеали.

Някогашното родово право на закрила и справедливост е давало възможност жената и мъжът да намират своето място, където спазвайки определени правила /наричани днес от някои „Закони на Мирозданието“/ да имат добър плод, и обич, и радост, и вярност, и здраве до късни години.

Ако днес се ужасяваме от „ограниченията“ на „онази жена“, то е защото „свободата“ ни е вид воюващо пазене. Без тези права на жените, ние в „развития цивилизован свят“ нямаме никого и нищо. Наскоро един активист в социалните мрежи, албанец по произход, беше пуснал снимка на усмихната бабичка със забрадка: „Това е моята принцеса. Майка ми. Родила е седем деца. Пенсията й е малка, но няма нужда от нея, защото винаги гостува на някое от седемте си деца и не се нуждае от нищо.“ Красиво. 

В производственото предприятие и лишени от възможността да си гледат децата, жените имат специфични нужди, които трябва да бъдат защитени от синдикати и политици. Извоюва се правото на глас за всяка жена. Много от тези жени са нямали вече дом, род, свестен мъж до себе си. Новите начини на масово производство в последните два века принуждават вълна от млади мъже и жени да напускат родните /и родовите/ си места, за да се окажат в големия град „сами сред вълци“. Младите работнички или градски слугини са били подложени на изкушенията да станат платени метреси, защото е нямало кой да ги подкрепи финансово, а и лично. 

Този процес едва ли скоро може да бъде обърнат. Затова и голяма част от „правата на жените“ утвърдени в закон, са напълно на мястото си. Медицински грижи, грижи за майчинството, защитени жилища при побой и насилие…

Сега обаче стигаме до един по-особени права на жените, които напоследък никнат като отровни гъби и заличават всяка представа за разумност.

1/ „Квотичките“. В много държави се приема законодателно в големите фирми задължително да се включва определен процент жени в ръководството. Самите жени професионалистки са унижени от този закон.

Какво мнение ще имат за теб колегите, когато ти си назначен/а/ по „втория начин“? А и цялата фирма може да бъде ощетена откъм печалба, вкл. и да фалира, заради някоя некадърна жена, която заменя особено талантлив мъж в управлението. Тук не говоря за естествени способности на пола, а за конкретни личности. Сменя се работеща част от система, за да се сложи недотам работеща, единствено защото e жена.

Всъщност жените отдавна са достигнали достатъчно добри права в повечето обществени сфери. Зад „квотичките“ за жени и цветнокожи малцинства се прикриват напъните на същества с неясен пол да си извоюват присъствие в маса уважавани институции парадирайки със своите странности! Натрапени на съзнанието ни като нещо особено ценно, те накрая спират да ни отвращават, и оставяме институциите да промиват мозъците на децата ни. Което е и целта.

2/ Абортите. „Моето тяло е мое право“. Това е прокламирано в тясна връзка с „Великата сексуална революция“ съпътстваща Великата Октомврийска /и не само нея/. Разбира се, едно тяло използвано безразборно, извън своето съкровено и всъщност - свещено, предназначение, ражда безразборен плод. Така че правото да „замитат под леглото“ резултатите от своята безотговорност е желано и от мъже, и от жени. А болката от загубеното завинаги чедо си остава вътре в жената…

За да може една жена с доверие да ражда деца от своя съпруг, и самата тя да не иска да прави аборт, трябва да се промени нагласата на цялото общество. Трябва най-напред майчинството да е достатъчно защитено, и да има условия жената наистина да се посвети на децата, които е родила. Когато те са и повече /което ще стане при прекратяване на „плановите“ аборти/ е нормално майката да не разчита на множество бездушни институции, а да може да остане у дома да отгледа и възпитава децата си.

3/ Правото на жените да зачеват инвитро от неизвестен донор. Това е отдавна разрешено в България, но се прочу когато сега бе прието и в голяма страна като Франция. Разбира се, причината беше нарастващият напор на лесбийките да си създадат „семейства с деца“. Но погледнато една стъпка назад, въобще като един женски избор, доколко това е морално към самото дете? Когато осиновиш дете без двама родители, за да му дадеш един, е добро дело. Но когато създавайки дете априори го лишаваш от правото да има баща, да познава рода на бащата, да наследи историята и имотите му… а и да познава своите брат, сестри и братовчеди.. ти предварително го обричаш на психическа непълноценност, болка и негодувание! Само и само „за да си имаш и ти“.

Изобщо жената вместо в отдаването, грижовността и посвещението, в последните години усилено е насърчавана в егоизма, имането и "шопинг-терапите". Неслучайно мъжете масово наричат жените „златотърсачки“ и дори „кучки“.

Обществото се изроди. Слободиите на всеки от половете ги доведе до невъзможност за щастие. Все повече деца са възпитавани само от един родител. Не са видели модел на здраво семейство, което години наред работи, функционира в уважение, удържа на изпитания, постига своите победи и празници. Надъхано че „всички жени са такива“ или „мъжете искат само едно“… детето от стрес действително може да напусне дори половата си принадлежност. Така че вместо да разширяваме медицинските услуги по половата дисфория, трябва да заздравим самите семейства като модел на добро отношение между мъжа и жената.

Павлина Папазова