ЧОВЕКЪТ, КОЙТО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ

Обикновено той казва: "Оставете ме. Страдам достатъчно."

Но чакай, Бог, Животът...не искат да страдаш, а да се променяш! (като в перспектива това ще обърне и страданието ти в извор...)

Ако се запита такъв човек: "В какво се промених за изтеклия месец? Ами за по-миналия?", отговорът ще е: "Огорчих се от тази, онази постъпка и ситуация". Натрупванията ще ги има, но те са горчиви.

Даже, може да е научил нова информация в професията си. Или нови методи за нещо полезно. Но не е имал предвид да си промени гледната точка, и да се вслуша искрено в чуждата.

Всеки следващ месец в живота на този човек е повод да се самоутвърди в своите очи, че ги знае и разбира нещата, а другите не ги знаят. Че тези, които кръжат да му угодят, това и представляват: слуги на скръбта му.

Може дори да ги презира като "повърхностни хора", без да отчита, че сам той ги принуждава от любезност да му говорят повърхностни и леки неща.

Той се тегли назад от всяка идея за по-дълбок разговор. Може да хвърли много време, сили и средства за друг вид разнообразие, но уви, често преминава през събитията като затворена мида, която не усеща, че я местят от един язовир в друг.

И в своите си очи е прав: "Правя толкова неща, ала пак страдам. Не ме притеснявайте с дълбоки, т.е. отнесени, разговори". 

Да, всеки който има сериозна болка, някак става обект на още и още рани, които хората неволно му нанасят, като не могат да преценят винаги какво той не иска да чуе. 

Хората не могат да бъдат съвършени, съвършен е само Пътят. Ако избереш да вървиш.

 Павлина Папазова