ПАВЕЛ, ОГЪНЯТ, ИМЕТО
Много провокации има напоследък по темата с имената. Както и в други традиции,
на които механичното спазване дотяга на хората, тук също накрая започват да се
пораждат безсмислени спорове, стъпващи на чист егоизъм и конкуренция. Затова
реших да споделя някои мои мисли.
Аз не си харесвах името докато не разбрах
какво значи то... и сега много го ценя. Разбира се, всички знаят кой е апостол Павел. Че е достойна и
силна личност няма спор. Само дето името ми изглеждаше „мъжко“. Но и жените са
призовани да застанат в мъжеството и пълнотата на Христос.
Всъщност, това е
римското име, което ап. Павел сам избира за себе си: „Малък, скромен“. Бившият
учен фарисей, е искал цял живот да помни откъде е тръгнал и какво е прегрешил
към невинните християни, които е изпращал на наказание… за да не го надвие
гордостта от извънредно многото му откровения и сила.
Още повече че на древната
бохарска реч, името „Павел“ има и тайно значение, и то е „силата“ /“па-ус“/.
Старото му еврейско име „Савел“ означавало „тежък труд“! Може да го свържем с
това, колко е било тежко да постигнеш Бога, спазвайки правилата на юдейския
закон… а когато душата не е обичала Твореца си искрено както цар Давид, то си е
било и невъзможно.
Апостол Павел е удостоен да познае избавлението от оковите на
закона, като приема да живее по закона на свободата. Посвещава силите и живота
си на това, да освобождава от робството на греха и езичници, и юдеи: „…на всички
станах всякакъв, само дано по всякакъв начин да спася неколцина“.
Има един
интересен нюанс, който също ще споделя. Павлин/а/ значи „принадлежащ/а/ на
Павел“ – тоест личност, която е била в Павловия род, в Павловия път и
вдъхновение. Съвсем различно е Юлий /Антоний/, където женското име е
Юлия/Антония/. Докато Юлияна/Антонина/ е означавало принадлежност.
Как българският народ е почитал апостол Павел? Не според името, а според дейността
му, разбира се. Избран е ден от летните празници, „Горещници“ и за да се отличи
от апостол Петър, който се празнува на 29 юни, народът е почитал апостол Павел
на 30 юни.
Почитта към него се изразявала в почит към огнената божествена сила,
и в страх Господен хората не работели абсолютно нищо, дори не печали хляб. Това
не е бил празник в който да се съберат близките на трапеза.
Преданието относно
жътвата гласяло така: „На Петровден жъни, да не го отвее, на Павлов ден леж` по
очи – да не го запали..“
Същевременно е известна историята, когато змия ухапала
апостола докато проповядвал на остров Малта. Той тръснал змията в огъня и
продължил да говори. Малтийците го помислили за божество...
Затова на такива
личности (Петър, Павел, Илия, Елисей..) народът е отредил да се почитат през
лятото. А на тия, които се опитвали да се хвалят и да омаловажат огъня, който е
изтърпял, ап. Павел казва: „Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без
един; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял
корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти
съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в
опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в
опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и
мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в
голота; и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху
мене всеки ден, грижата за всичките църкви.“
Според св. Дмитрий Ростовски, автор на руските жития на светиите, както и според родолюбеца проф. А. Чилингиров, ап. Павел е произнесъл първата си проповед в Европа на българска земя - в град Пловдив /Филипи/, където е покръстил и първата християнка Лидия. Напразно гърците изтеглят поклонниците и славата към малкото си градче Филипи, където липсва посочената в деяния на Апостолите плавателна река.. Липсват и други важни факти, които съвременните ни учени отново изтъкват.
Хубаво е тия неща да се знаят и помнят. Защото епископатът на тракийската църква по нашите земи е бил силен и е стъпвал на древната вяра на предците ни, които с отворени сърца припознали Христос като Онзи, когото са чакали.
Хубаво е тия неща да се знаят и помнят. Защото епископатът на тракийската църква по нашите земи е бил силен и е стъпвал на древната вяра на предците ни, които с отворени сърца припознали Христос като Онзи, когото са чакали.
Коментари
Публикуване на коментар