ПАВЕЛ, ОГЪНЯТ, ИМЕТО

Много провокации има напоследък по темата с имената. Както и в други традиции, на които механичното спазване дотяга на хората, тук също накрая започват да се пораждат безсмислени спорове, стъпващи на чист егоизъм и конкуренция. Затова реших да споделя някои мои мисли. 

Аз не си харесвах името докато не разбрах какво значи то... и сега много го ценя. Разбира се, всички знаят кой е апостол Павел. Че е достойна и силна личност няма спор. Само дето името ми изглеждаше „мъжко“. Но и жените са призовани да застанат в мъжеството и пълнотата на Христос. 

Всъщност, това е римското име, което ап. Павел сам избира за себе си: „Малък, скромен“. Бившият учен фарисей, е искал цял живот да помни откъде е тръгнал и какво е прегрешил към невинните християни, които е изпращал на наказание… за да не го надвие гордостта от извънредно многото му откровения и сила. 

Още повече че на древната бохарска реч, името „Павел“ има и тайно значение, и то е „силата“ /“па-ус“/. 

Старото му еврейско име „Савел“ означавало „тежък труд“! Може да го свържем с това, колко е било тежко да постигнеш Бога, спазвайки правилата на юдейския закон… а когато душата не е обичала Твореца си искрено както цар Давид, то си е било и невъзможно.

 Апостол Павел е удостоен да познае избавлението от оковите на закона, като приема да живее по закона на свободата. Посвещава силите и живота си на това, да освобождава от робството на греха и езичници, и юдеи: „…на всички станах всякакъв, само дано по всякакъв начин да спася неколцина“. 

Има един интересен нюанс, който също ще споделя. Павлин/а/ значи „принадлежащ/а/ на Павел“ – тоест личност, която е била в Павловия род, в Павловия път и вдъхновение. Съвсем различно е Юлий /Антоний/, където женското име е Юлия/Антония/. Докато Юлияна/Антонина/ е означавало принадлежност. 

Как българският народ е почитал апостол Павел? Не според името, а според дейността му, разбира се. Избран е ден от летните празници, „Горещници“ и за да се отличи от апостол Петър, който се празнува на 29 юни, народът е почитал апостол Павел на 30 юни. 

Почитта към него се изразявала в почит към огнената божествена сила, и в страх Господен хората не работели абсолютно нищо, дори не печали хляб. Това не е бил празник в който да се съберат близките на трапеза. 

Преданието относно жътвата гласяло така: „На Петровден жъни, да не го отвее, на Павлов ден леж` по очи – да не го запали..“ 

Същевременно е известна историята, когато змия ухапала апостола докато проповядвал на остров Малта. Той тръснал змията в огъня и продължил да говори. Малтийците го помислили за божество... 

Затова на такива личности (Петър, Павел, Илия, Елисей..) народът е отредил да се почитат през лятото. А на тия, които се опитвали да се хвалят и да омаловажат огъня, който е изтърпял, ап. Павел казва: „Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти съм бил и в пътешествия; в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота; и, освен другите неща, които не споменавам, има и това, което тежи върху мене всеки ден, грижата за всичките църкви.“

Според св. Дмитрий Ростовски, автор на руските жития на светиите, както и според родолюбеца проф. А. Чилингиров, ап. Павел е произнесъл първата си проповед в Европа на българска земя - в град Пловдив /Филипи/, където е покръстил и първата християнка Лидия. Напразно гърците изтеглят поклонниците и славата към малкото си градче Филипи, където липсва посочената в деяния на Апостолите плавателна река.. Липсват и други важни факти, които съвременните ни учени отново изтъкват.

Хубаво е тия неща да се знаят и помнят. Защото епископатът на тракийската църква по нашите земи е бил силен и е стъпвал на древната вяра на предците ни, които с отворени сърца припознали Христос като Онзи, когото са чакали. 

означавало