КОЙ НИ ПРОДАВА СВРЪХОТГОВОРНОСТ?

Защо пък „продава“, ще кажете. Защото според все повече анализатори „когато нещо ти излиза безплатно, стоката вероятно си ти“.

Свръхотговорността напомня автоимунно заболяване. 

Тя сякаш ни идва отвътре и ограбва преди всичко НАШЕТО време, НАШЕТО здраве, и дори ако засяга други хора – това са НАШИТЕ близки. Иначе тя е изключително удобна за всички останали – познати, съседи, началници. Особено за началници на големи компании, които ни подават достатъчно престиж и финансов ресурс в замяна на цялата ни енергия, способности, чар.

Затова средата, която иска да види човека (и най-често, жената) като свой самоотвержен служител, култивира в нас именно това свойство. Жената, като отговорна за свои деца, действително има способността за мултитаскинг (многозадачност), а също така има вроденото свойство да докарва нещата докрай и да постига най-доброто за своя дом. Без компромиси. Обуздавайки своята умора и леност.

С успех тук се включва и феминизмът, като настройва жената чрез свръхотговорност да надскача мъжете в службата, а нерядко и собствения си. Вместо да го въвлече в общите дела, тя е насърчена "да го елиминира" и после да се вайка, че има край себе си мързелив неудачник. 

Многото наглед несвързани психологически проблеми на съвременния човек не са „резултат от стреса“. По-скоро стресът е средата, в която определени сили добре внедряват своите намерения. Под стрес (тоест „натиск“) и бързане ние не можем да обмислим добре в какво се въвличаме. Например, стресът и бързането сякаш ни „задължават“ да освободим всеки по-бавен колега от отговорност. Ние ще я поемем, а той или тя ще вършат с години само еднотипни задачи, в които е сигурно, че няма да има провал. И не на последно място, от стрес, ние загубихме животворните приятелски връзки, които топло да сложат ръка на рамото ни: “Чакай, виж какво става с тебе!“.

А кои са тия „тъмни сили“, ако свръхотговорният човек наистина приеме да ги изследва?

Ако си каже, я чакай, аз няма да ходя от лекар на лекар – нека видя кой иска да използва добротата, отговорността и талантите ми? Когато поемам чужда отговорност, кой ме ласкае, че съм особено добър? Когато оставам след работа, кой ме ласкае, че съм особено незаменим? Когато сам върша всичко, кой ме ласкае, че съм особено талантлив?

Защото в наши дни все по-явна става войната за подмяна на думите. Подмяна на истинското им значение. Както и подмяната на истинското предНазначение на човека. Разбира се, ние имаме нужда от любов и ласка! Но не е необходимо да ги получаваме на пазара на труда.

Също така например огромни сили са впрегнати да ни припяват приспивно: „Вършете добро… Мислете позитивно…“ А кой да ни подсети да вършим и Правилното? Защото, ако доброто не е правилно, това че някой насреща е много щастлив и доволен, изобщо не е критерий как сме постъпили.

Тъмните сили затова са тъмни, защото не ги виждаме и не знаем имената им.

Духовните хора ще ги нарекат демони. Невярващите ще ги нарекат „гибелни идеи“. И двете неща са верни. Важното е да се съпротивим. Защото това е начин на мислене и начин на гледане.

Когато обаче ние осъзнаем че основното ни предНазначение е да не губим своето богоподобие, и да почитаме вечните стойности като семейство, род и родина, може да избегнем от доста капани. Разбира се, не и сами. Непременно обединени с други, които искат да се съпротивят като нас.