ДЕЦАТА И МОДЕЛИТЕ НА ПРИЯТЕЛСТВО

Нуждата на децата от "дружинка" е толкова естествена и силна, че както казва един мой приятел - играят без значение кой печели, само игра да става! И друго шеговито наблюдение: когато се съберат пет деца на различна възраст, всички слизат "на акъла на най-малкия" и започват щуротии.

И все пак, освен естествените им склонности към компания, децата попиват много неща за приятелството, за които не си и помисляме.

Примерно - ако постоянно говорим за кусурите на съседите, и никога не ги почитаме на празник, или не правим нищо заедно, и никога не сме ги канили у дома /преди Ковида/ - ние сме създали у детето усещането че "съседите са случайно събитие", и познанството с тях не е нужно да се развива.

Когато вървим навън, и коментираме неодобрително хората, също може да затвърдим у детето усещането, че не си струва да се запознава по паркове и почивки, явно всички "външни" са опасни, неприятни, некултурни.

Разбира се, нашата критичност е прекрасен ориентир, но когато казваме "не" то ясно трябва да види и на какво казваме "да". Кога сваляме гарда към нови познати. И доколко.

Също представата ни за почивка, изречена с "не искам да гледам хора" може доста добре да илюстрира какво си представяме като напрежение, и какво - като отпускане. Да се съобразиш с други хора, да се организирате - е товар. Да не се съобразяваш с никого - почивка. Това си е чисто възпитание в егоизм, обаче...

Често изричаните от нас реплики "какво ще кажат хората" учат детето ни на същия страх, често непоносим, дали ще бъде прието. Струва му се, че сякаш е по-добре да няма хора, за да не рискува. Но огромната му нужда от общуване тогава ще го обърне към въображаем или електронен свят на "приятели" задоволяващи емоционалните нужди от компания, разговор, случки.

И не на последно място, хубаво е да се коментират причините да търсим този или онзи приятел. Ако звъннем на някого, и детето чуе че "може да е самотен", "скоро беше болен", "затъжих се за него" - то ще се научи че приятелството се поддържа. Ако обаче мърморим "ами, ето този не ми се обажда с месеци" - научава, че приятелят е дар, който ти се дава без усилия, само защото си супер приятен... красив.. или умен... и после само чакаш от него. Да се обади, да те покани, да те попита това, което си си намислил.

Всъщност всеки, който има дете утвърждава, че децата са най-добрият учител. Но, разбира се, не "учители по наивност".

Децата ни учат да внимаваме на плода на всяка своя дума, постъпка, идея. Те бързо въплъщават неща, които ние само говорим. И бързо виждаме хубавите и недотам хубавите си резултати...