"ВИНАГИ Е БИЛО ТАКА..."

Казват, че хиляда пъти повторената лъжа ставала истина. Но дори министерствата на  пропагандата в тоталитарните държави не са могли да мечтаят за тази скорострелна пропагандна машина, която е възможна сега. Достатъчно е да запалиш страстите на масовия потребител, и в социалните мрежи ще видиш мултиплицирано хиляди пъти именно това, в което искаш всички да вярват. Напълно безплатно! Идващо „от самия народ“. 

Достатъчно е да обявиш нещо за „яко“ и друго - за „задръстено“ чрез устата на подходящия моден инфлуенсър, и много хора ще последват тенденцията. И сами ще станат тенденция.

Под предлог да сме в крак с технологиите, а всъщност на крилете на мързела, в наши дни не се толерира четенето. Съответно не се толерира помненето и знаенето на миналото. Не само на събитията, а и на представата за добро и ценно тогава. /И ДОтогава. Стотици години назад!/

Откога стана прието да не говориш за истинските факти, понеже „някой щял да се обиди“? 

„Винаги е било така“, ще кажат нашите внуци. Историята и съответно поуките от нея са прегазени, забравени, забранени. Възможността да се помни за благородни владетели и герои, способни на саможертва е сведена до нула. Живеем с днешното, а то е - кой е „поредният“ на Николета Лозанова или друга подобна „звезда“.

Знаете ли, че теорията на Дарвин за еволюцията никога не е безапелационно доказана? И днес има сериозни научни спорове по въпроса, „непрескочими звена“ на предполагаемото развитие на видовете, и невъзможни статистически „случайни комбинации“ за възникването дори на най-простия ген. Но в повечето училищата и университети на западния свят, еволюцията вече е постулат. „Винаги е било така!“ – ще кажат нашите внуци.

Всъщност едно от най-сериозните заявления против идеята „човек да произлиза пряко от животните“ е в какво се превръща един човек с такова убеждение. В нечовек, уви. Грабещ ресурса на другия без съвест и особено притеснение: "Кой превари, той завари". 

Затова съпротивата в духовната ти личност, която крещи, че НЕ искаш да живееш в такъв постчовешки свят, трябва да бъде плодът, който е сигнал колко неестествено е дървото… Дървото на едно такова еволюционистко убеждение.

Още по-лошото е напредващото в момента разбиране, че човечеството вреди чрез отделяния от нас въглероден диоксид, и то не на жизнената ни среда, а на „Земята, жизнена среда на всички растения и животни“ … сред които трябва да заемем своето скромно място. Без ангажимент на стопани или венец на Творението.

Затова ако някои от нашите събратя-човеци поради бедност не могат да си позволят зелена енергия и екохрани, те скромно трябва да изчезнат. Всички богати разпалено им проповядват този вид смирение, вместо да смирят сами себе си и да споделят благата си с ближните! И защо ли се чудим? Та за един еволюирал маймуняк не е необходимо да се занимава с „третия свят“, стига му неговият. Ще запазим биоразнообразието, като запазим себе си и тия, които харесваме. Другите, да изчезват. Нали все ще останат човеци?

Откога заговорихме за 3,4,5 пол? Не помним. „Винаги е било така“ ще кажат нашите внуци. 

Ала всъщност преди сволодата на половете, беше сексуалната революция. Планомерно световно събитие, отварящо врати за силно влияие върху страстите и отслабвне влиянието на семейството. 

„Някога ученичките се изчервяваха, когато не са девствени. Сега се изчервяват, когато все още са.“, гласи популярният виц. Да. Допреди 40-50 години спрямо такива младежи имаше далеч не само коментар, а посочване с пръст като безОтговорни и неВъздържани.

Когато Йовков е писал драми като „Албена“, за да бъде приета с милост и снизхождение жената, обикнала друг вместо грубия си съпруг, целта е била да се събуди божественото поведение: "Който е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея!"

А в наши дни въобще очакването партньорът да ни бъде верен, се счита за слабост. Ако все пак те заболи сърцето от ревност, те лекуват с хапчета. Така де, проблемът е в теб, а не в свободата на другия…

Емоционалните ни проблеми всъщност се считат за биохимия. „Винаги е било така“ ще кажат нашите внуци. 

Затова и съвременните автори се фокусират към проблемите за миналото и паметта. Както героите на прекрасния роман "Дивергенти" водят епична война най-напред за своята свобода и самоличност, а после за паметта, насила отнета на тяхното поколение! Памет, която може да намести техния извратен свят, и да ги спаси от участта да стават "услужлива тор" или зомбирани воини в ръката на манипулаторите...