ДЕПРЕСИЯТА НА ЕДИН ЦАР

Някои древни предания са много ценен ключ за нашето ежедневие. Ще повдигна завесата около една такава история. 

Живели някога цар и царица. Тя се имала за много учена, защото преди да се омъжи била жрица и затова около царската й маса сега стояли стотици духовни мъже на оня народ, като слушали с внимание нейните поучения. Царят бил друг чешит, но не бил "просто мъж под чехъл". Той бил много силен военачалник. Имал също така склонност към лоши постъпки, а защо понякога жена му имала последната дума, ще видим след малко...

Всъщност царят имал склонност към депресия. Преди една битка се почувствал слаб и се скрил, но като му преминала депресията, излязъл и спечелил голяма победа. Тоест той имал тия колебания в състоянието си. 

Веднъж царят харесал едно лозе. Поискал от собственика му да го купи, но човекът отказал, понеже му било бащиното наследство. Тогава богатият цар, успешният военачалник, мъжът с красива и обаятелна съпруга се прибрал в къщи, легнал с глава към стената и се нацупил. Нито му се ядяло, нито нищо. Не му дали лозето! Депресия!

Жена му разпитала за какво става дума, и веднага го утешила, като му поискала царския печат и правомощия. Той й ги дал, и продължил да страда не толкова за лозето, колкото че собственикът не го "уважил". 

Царицата изпратила писма на когото трябва, поставила лъжесвидетели да обвинят човека с лозето. Скоро той бил убит, децата му - лишени от наследство, и царят станал собственик на това лозе. 

Разбира се, в края на историята отмъщението от справедливите сили към тази "царица" било изключително тежко.

Но ние можем да открием подобни схеми в живота и днес. Когато било мъжът, било някакви наши естества са "в депресия", поразени от силна болка при неуспеха ни в нещо, на помощ идва онази царица. 

Мъжът, царят, си позволил да се отдаде на болката и да се възползва от нейната ЕНЕРГИЧНОСТ. Тя движела и оправяла нещата там, където той понякога нямал сили. А че ги оправяла "по своя си начин" - унижощавайки плодовете, лозето, правдата, кой го е грижа... Нали работата на пръв поглед е свършена?

Вероятно зад всяка прекомерно амбициозна и непочтителна жена стои един мъж, или едно мъжко общество, което й е позволило и дори насърчило да бъде такава. 

Но историята не е само така еднопластова. Защото ако тази царица е проявила явна жестокост, понякога жената (или някои същности в нас) може да прояви по-скоро не жестокост, а глупост. Повърхностно решаване на проблемите. Мислене "като всички". Може да действа като другите глупави жени, като се оправдава - аз дори не съм толкова в крайност като тях. 

Как да го кажа... Когато царят е в депресия, не е моментът да търси царицата. Особено царица, която има силна вяра в своята правота и слаба склонност да приема чужда мъдрост над своята. 

А депресии имаме всички. Хубаво е да се припознаем обаче като царе. Като управляващи своя дом, своята среда и своя живот.