ТАЙНИТЕ ДУМИ НА ИМУНИТЕТА

Сякаш напоследък всички научихме повече за имунитета. Но при едно разравяне на тематиката, излизат още много и много изумителни факти. Погледнати в духовен смисъл, те имат паралел и с мъдростта в доста от нашите житейски ситуации.

Затова, да поговорим за имунитета…

Самата дума „имунитет“ означава „свободен“. Явно, свободен от атаките и агресиите на патогенните организми. Винаги съм мислила, че би значело нещо като „защита, ограда“ , а какво се оказва – свобода. Значи, за да сме свободни, си трябва постоянно воюване и разпознаване на врага! Същото, което правят десетките видове клетки на имунната ни система. Тук няма да им правя обзорен преглед, но мога са ви уверя, че след запознаване с дейността им вече не гледам на пълната кръвна картина със скука и невнимание. Над десет разреда съвършени войници се стараят да са на мое разположение. Почти е разплакващо…

По определение целта на нашия имунитет е следната: „Да се съхрани обменът на веществата и генетичната цялост на организма.“ Изненада ли ви втората част? Мен да. Генетичната цялост е гаранцията ни за опазване на изначалното Естество. Между другото, имах случай да открия че генетичната слабост откъм килограми може да е обвързана с генетично предразположение за проблеми в ставните връзки. Когато едното компенсира другото, това също се нарича съвършенство. Затова не е така безобидно какво бихме искали генетически да си променим – никога не се знае какво ще развалим.

Да продължим към една основна характеристика на имунитета – и тя е образуването на антитела. Както знаем, те се изработват след сериозен /да го кажем „челен“/ сблъсък с болестотворни организми. Това е вид „опит“ на тялото ни. А ако искаме да натрупаме опит без много жертви, се ходи на училище. По подобен начин действат стария тип ваксини, които подхвърлят нещо като зашеметена мишка на малките котенца. Имунната ни система се упражнява, обикновено успешно, върху омаломощения вирус, и ни се разминават големите проблеми за в бъдеще.

Ако преболедуването на нещо е било тежко, имунитетът може да трае понякога над 15 години, понякога до живот, а някои твърдят, че следи от имунитет се предават и генетично. 

И сега нека си представим патогенните организми като лошото влияние края нас – медии, зли думи, неверие, обиди, безнадеждност… Има някои интереси видове имунитет.

Единият се нарича „реологичен имунитет“. Той представлява непрекъснат течен поток срещу околната среда, изразен в сълзи, сополи, слуз, пот… този непрекъснат поток навън ни пази нищо вредно да не влезе навътре, докато имаме слабо място – рана или възпаление. По подобен начин когато човек стане извор на слово, на живително и здраво слово, той няма как да се напълни с друго слово, което може и да преобладава край него. Питайте за това свещениците в затвора.  

Познат ни е, особено напоследък, и температурният имунитет. Температурата всъщност „прегрява“ средата, за да не могат патогенните организми да се размножават. Тя им отнема комфорта. Така и човек, който „гори“ за дадена кауза, трудно ще се зарази от неверие, от злоба, егоизъм. Та той гори! Най-много да запали и другите, но дори да не успее, няма да приеме от кофти средата…

Трети вид имунитет – за мен изненадващ – беше алкалната или киселинна среда, която някои наши органи създават, когато се разболеят. Така отново се разваля комфортът и се стопира размножаването на бактерии и бацили. 

Основната среда има връзка с думата „основа“. Когато търсим ОСНОВАНИЯТА на всяко нещо, древните корени, ние наистина добиваме сериозни причини да не се поддваме на всяка поредна мода в мисленето или на всяка тенденция, която иска да ни разсипе душевното здраве. Хората със здрави традиции като цяло винаги се справят по-добре и адекватно дори във време на бедствие.

А киселината разлага. Разлагайки проблема на неговите съставни части, намирайки истинските имена на нещата, може да си спестим доста безименно отчаяние или поглъщаща депресия. Разлагаме, разпознаваме, че имаме нужда от нещо определено – и се фокусираме само на него. А често това нещо е даването, да отдадем на другите, както правят и клетките на един здрав организъм. За да не стигаме до ракови клетки. Между другото организмът и тях ги открива, и има склонност да ги калцира. Да ги зазижда в затвор, за да не дават лош пример. Впечатляващо…

Да, също казват и за стреса и любовта. Стресът рушал нашия имунитет, а любовта го съграждала. Но коя любов? Получената или отдаваната? Ако проследим всеки спомените си – отдаваната и полезна любов. Тоест, търсенето на истинска нужда от любовта ни. Стресът сам по себе си е вид объркване, тъмнина, страх. Липса на посока. Не бива да го подтискаме, а да говорим с него. И да го заведем там, където няма да бъдем сами, където ще бъдем полезни.

И накрая ще се спра на две интересни понятия: „имунен отговор“ и „автоимунни заболявания“.

На кое в живота си трябва да дадем имунен отговор, имунен отпор? Разбира се, на това, което идва да разруши нашия геном, нашата същност. А ако не знаем коя е изначалната ни здрава човешка същност, си струва труда да потърсим… защото се нароиха много имитации, които заблуждават ума ни, приспиват душата ни, и се гаврят с човешкото същество, принизявайки го до експериментална мишка /да ме простят мишките, геройски загинали заради нас/.

Опасните автоимунните реакции на съвременния човек пък мога да опиша с един пример. Понеже да ни обвиняват е силно болезнено, а да ни осъждат – не е почтено, доста съвременни „психологии“ съветват да ампутираме по принцип и чувството за вина, и чувството за срам, та и чувството за отговорност… Остава само чувството „какво ми се ще в момента“ /отново напомнящо ракова клетка/.

Докато сами не пожелаем да разпознаем полезните болезнени чувства в себе си и да ги оставим, ние все ще търсим как да се упоим и скатаем от тях. Но именно по тия болезнени и чувствителни „духовни нерви“ протича здравето на човешката общност! Ако не защитим своето достойнство, даваме пример за страхливост и на останалите, и терорът в обществото расте. Терорът, вместо градивното сътрудничество основано на любов, отговорност и себевласт.

Та, такива неща с имунитета…