В ДВЕ МИНУТИ: КОВИД И ЛЮБОВТА

Как мислите, ако пандемията се проточи, ще наблюдаваме ли изменения във "връзките", влюбването, приятелствата? Какви?

Древните с право са казали, че противоположното на любовта не е омразата, а уплахата. Пандемията изкара на преден план освен грозното лице на страха, така и факта, че сред нас дишат и живеят хора, способни на истинска жертва! И то - от всички партии /и без партии/.

От друга страна, трябва да сме отговорни към тялото си. Без него няма живот, няма любов, няма добри дела, няма нищо, което да можем да правим. 

И понеже "страх лозе пази", новото време започва да формира нови ценности. Вярно, по трудния начин, но в правилната посока. А именно - заради какво ще рискувам живота си, и заради какво не?

Близостта, невиртуалната, на кого ще я позволим? Дали на най-атрактивната, и най-разтропаната личност наоколо, както бихме направили по-преди? Която няма да има претенции, излишни надежди, сълзи и проблеми?

Хм. Не е ясно. Вече ни се иска да сме с партньор, който няма да шава навсякъде. Не ни устройва "връзка" от ден и до пладне, а утре "нещо ново". Всяко ново може да ни е последно.



Още не смеем да кажем, че търсим вярност, но вече знаeм, чe търсим отговорност. Мъжът не иска да влезем в интимност с жена, която постоянно обикаля като "цветарка". И да е такава по характер, мисли той, не ме ли обича достатъчно, че да се промени, и да ме пази повече?

Хората започват да формират постоянни приятелски групи за гостуване и игра на децата. Постоянни групи за излет на въздух. Неволно се стремим при минимален брой хора да постигнем максимално качество и разнообразие на темите, преживяванията, дейностите.

Това е интересно. Направо си е революция. Само че още не го дефинираме. То се случва някъде на тъмно, вътре в нас, и докато чакаме "нещата да се върнат по стария начин" /а дали, и кога?/ ние започваме да се променяме ... и може би не само към лошо.