КОНСПИРАЦИЯ НА ШЕВИЦАТА: ВОЙНАТА ЗА БЪЛГАРСКОТО

Днес ще ви споделя неща, които почти никой не знае. При все това те са се случвали скоро… а не в древни времена.

Но именно защото кодираните в нея послания датират от древни времена, шевицата тихо и упорито е победила. Не просто „защото е била стара“, а напротив – защото е била силна. Защото зад тия цветенца, кръстове и чертици  е стояло едно Разбиране за света, което е позволявало да излезеш опазен и победител в най-важното, моралните ценности, ума, красотата.

Свободата, рано или късно, винаги се прибавя, когато се изпълнят времената на наказание. Защото и лошото не е дошло без причина, защото и българинът си има опаката страна – завистта, разделението и проблемът с кубратовите пръчки… Защото не същият ли българин под водителството на хан Тервел победи хиляди араби и спаси Константинопол? Но когато беше просветен и единен.

Но стига за това, днес ще говоря за красивото и светлото.

Чували сте сигурно, че султаните са забранили българките да носят цветни и особено, червени дрехи, ала знаете ли защо? В крайна сметка нали живописно облечените „слуги“ можеха да им радват окото, а краденето на момите с открити лица е било по-лесно и добре мотивирано.

Според проф. Радослав Радев от ВТУ: „Спрямо социалното и политическо положение българинът е бил роб, а спрямо бита – благородник. Властта е съзнавала това и е повела борба против цветността и украсата на българина и трябва да кажем, че е изгубила тази битка.“

 Според някои изследвания, дрехите на българката с изобилните им украси съперничат на всяка царска средновековна дреха, а като послание ги и превъзхождат. Сравнението на носиите особено в търновския край, със запазените по стенописи и ръкописи царски одежди на нашите владетели, ясно показват, че царствеността е останала в редиците на народа, защото той носи много по-древен спомен, още от траките, за цял народ посветени в Знание , Благородство и Светлина богари.

Докато турците се ограничават да убиват този непобедим дух със забрани, то още по-подмолно действа уж християнското гръкоманско духовенство. Цитирам отново професор Радев:

„Когато гръцкото духовенство вижда, че българите се измъкват от тяхната религиозна опека в средата на XIX, те веднага атакуват везбата, тъй като много добре разбират, че там е разковничето за българската сила – волята за красота. Когато жителите на с. Скорците, до Трявна, искат да си направят църква, те молят за това дряновския каймакимин, а той е категоричен – ще дам разрешение, ако жените ви си махнат сокаите. Къде го боде каймакамина – в село, в което се разхождат царици, не може да се сведе глава пред поробителя! Женски сокаи и църква вече му идват много.

Битката за везбата е най-успешната битка на българина. Тази битка се изостря много през 60-
те години на 19 век и по своята значимост тя е равна на политическите и социални въстания от този период, а бих казал, че ги превъзхожда, защото е успешна и без проливане на кръв. Пак ще кажа – воля за красота. Затова и Димитър Талев казва, че ако не дай си боже българското се изгуби, то последно ще остане у жената.“

И кой мислите, е намерило за съюзник това подмолно духовенство? Разбира се, не хората от народа, които са се уморявали да везат и да си вадят очите над тази шевица. Интересно, че именно инатлията шоп, за който има толкова вицове, се е опълчил здравата на опита да му отнемат красотата. („Ти че ми кажеш на мене, що е убаво…“) Винаги се изумявам от усърдните и безкрайно сложни шевици на шопите, ако и характерът им да е такъв, че даже турците не са могли да се оправят с тях, ами ги оставили на самоуправление. Та, съюзници на измамата, и то за кратко, опитали да станат чорбаджиите:

В спомените си Димитър Пенев пише за Софийско: “Около 1860-1865 год. някои от тези калугери (от Атон) почнаха, между другите проповеди, да говорят на населението да махне всякакви шевици и българска бродерия по дрехите, каквито се носеха много, защото това било не българско. С това те искаха да направят реформа в носията на софийския шоп. И днес си спомням много добре, как старите хора, събрани в кръчмата, кафенето или мегдана, тълкуваха по своему тези проповеди. Всички почти бяха на мнение, че не трябва да изхвърляме тези чисто български накити по дрехите си. 

Скоро обаче, се явиха други проповедници, които с голям жар проповядваха да се пази като светиня българската шевица по дрехите, защото само това нещо българско ни е останало, което допадаше на населението. Първите са гърци или гъркомани, вторите чисти българи”.  

Неделчо Пушкаров пише в „Спомени из живота и мъдри мисли и изречения“: В някои села проповедите срещу шевиците са били провеждани от чорбаджиите, които дори забранявали на момите на хорото да са с везани ръкави /и им късали украсите/.

Аристократизмът, който е помогнал на българина да оцелее, е свързан с неговия морал, вяра, с историческите предания, но и с носията, и с шевицата. Защото символите по дрехата и самата й конструкция, пряко са говорели за разбирането на българина що е човекът и какво е неговото място във вселената.

Някои наричат усета за красота „поглед“. Неслучайно в шевицата има много знаци за очи и очички… Погледът на умната и деятелна жена е бил толкова силен, че народната поговорка казва за такава: „ С поглед круши брули.“

Според английската пътешественичка Мери Монтегю : „Турците си в въобразяват, че погледът на християните носи нещастие на нови постройки и за да отклонят „лошите очи”, както те казват, закачат над сводовете или къщите топки или нещо фантастично, което да привлича погледа на минаващите с цел да не задържат твърде дълго очите си върху сградата. А децата, особено децата на султана, стражите крият от погледите на християни – мъже или жени”.

„Както виждаме, духовните учения издирват онзи поглед, който „вижда” в невидимото, а именно трансцендентния поглед, раждащ идеи, концепции и произтичащи от тях дела, които да отразяват Първообраза от свещената невидима реалност в измеренията на човешкия живот.“ - из “Йероглифите на вдъхновението говорят от Тракия”, Тодор Йотов, Боряна Рачева-Йотова

Разбирането на силата на шевицата е било толкова несъмнено, че преди сръбско-българската война се взема решение на военното облекло в българската армия за войници и офицери да са извезани шевици на ръкавите, на яките, а за низшия чин и на раменете! /низшия чин, които са били най-застрашените…/

Днес никой не ни къса ръкавите, не забранява шевицата. Своята работа е свършила „Криворазбраната цивилизация“, описана от Добри Войников. Защото още през 1921г., когато министър на образованието е Омарчевски, се изготвят проекти, съобразно спецификата на отделните региони, за създаване на ученически униформи чрез стилизиране на народни носии. За съжаление тази идея се реализира от художници до ниво проекти, но не влиза в употреба. В периодичния печат дори излизат доста карикатури, осмиващи проекта. „Срамът от селянията“ явно вече е покълнал, а освободеният българин не се страхува толкова силно да загуби идентичността си.

И все пак, след десетилетия на какви ли не влияния и чуждопоклонничество, българинът днес, и то младият, отново има желание да знае кой е, и какви сили са текли в жилите на предците му.  А който търси, доказано е – ще намери.