АТЛЕТИ НА НОВОТО ВРЕМЕ

Особено актуално в коронакризата е обездвижването. Затова се налага принудителна гимнастика или ако окъснеем с гимнастиката, физиотерапия и масаж. Тялото иска своето. За хиляди години не е поискало нещо различно. Промени се обаче битът ни. 

Затова днес замахваме с ръка, вместо да жънем, клякаме "на сухо" вместо, да яздим, и вдигаме гири, вместо да носим дърва от гората. 

Но дали не направихме и в други сфери "гимнастиката на сетивата" заместител на реално полезното? Вместо да съчувстваме на съседката, съчувстваме на героите от сериала. /Видиш ли съседката има и кусури, а страдащият герой обикновено ни е представен като пълен ангел/. 

Вместо да пеем от сърце, слушаме как ни пеят. (И преживяваме каквото ни пеят, вместо да пеем за това, което преживяваме...)

Вместо да мислим, оставяме Интернет да мисли вместо нас, и даже за още по-лесно, направо "канала" във Фейсбук. Преценката е заменена от болшевизъм - което се повтаря най-често, сигурно то е вярното. 

Вместо да вярваме на достойните, вярваме на конспирациите, защото неволно те отговарят на вътрешния ни свят - опустял от авторитети, наплашен от корумпирани лъжци, опозорен след прибързаната ни наивна любов към политически лидери.

Всъщност ние не си правим "гимнастиката" да разходим дори само ума си по стъпките на един човек, да видим живота, семейството, любовта и верността му, за да преценим колко може да му се вярва. Така пропускаме истински избавители /дори и в коронакризата/, а безполезно се мотаем след манипулатори и клоуни. 

Има една древна история, където ангелът хранител казал на праведния Лот: "Бягай за живота си. И да не погледнеш назад!"

В наши дни това е най-добрата гимнастика. Когато нещо ни е донесло само смърт, убиване на човешкото, безнадеждие - далеч от него. Веднага. Още сега.