КОВИД 19: ШИРОКИЯТ И ТЕСНИЯТ ПЪТ

Колкото и да е чудно за някои, а напълно разбираемо за други, всички духовни закони, известни на човечеството, работят денонощно за всички ни. Например известна е фразата, че спасението е по тесния път, а широкият път на тълпите води към погибел.

И ето, ние сме болни от Ковид. Нещо в нас започва да „тиктака“, че това е сериозно заболяване, което може да ни види сметката за няколко дни, ако не направим точния и верни избор! Вроденият инстинкт в нас, дори да сме пропускали покрай ушите си горната фраза на Христос, упорито ни напомня, че истинското спасение вероятно няма да е в това, което „всички правят“. Че е нещо тайно, специално и скъпо! Че трябва „да се доберем“ до това решение, и няма да бъде лесно.

Тогава опитваме да приложим зова на този вътрешен глас. Примерно, решаваме че „широкият път на тълпите“ е това да се лекуваме по официалните протоколи. Правим лека крачка /или смела крачка/ към алтернативните билкови методи. Или към драстичните – глад, издържане на температура и т.н.

Друг решава, че „широкият път на тълпите“ е ако приеме да се лекува с достъпни лекарства. Започва да търси особени, скъпи, задължително от чужбина.

Трети още отпреди си е „постлал“ да не бъде като тълпите, а да речем като доста от политиците. С познати лекари, предвидени терапии и места в болницата, придобити с корупционни методи.

Успешни ли ще бъдем в тия неща? Странното е, че няма гаранции.

Защото всъщност „тесния път“ в тази ситуация, наистина животоопасна, е личният път. Тясна врата – само за тебе. Личен разговор с Лекаря на душите. Защото дори по време на епидемия, има какво лично да се чисти в душата, и дори когато „всички се разболяват“ ти пак се разболяваш в определен момент, по определен начин и страданието ти има определена мисия.

Друго измерение на тесния път, което в паниката си може и да пропуснем – е това „да не правим каквото правят всички“. Например, да се огледаме на кого може да помогнем, вместо още с какво да се презапасим…

Дали този принцип работи? Хиляди години е работил и е доказан от опита. „Направи добро и го хвърли в морето“ е казал българинът. А цар Соломон е казал: „Хвърли хляба си по водите, защото след много дни ще го намериш“…

Морето от хора, приятни, неприятни, чужди – те са мястото, където да хвърлим хляба си. Не е нужно да си доброволец /ако можеш, стани!/, но винаги може да си мил на опашката и да си носиш правилно маската. И да не ходиш болен на работа. В тази беда всички сме заедно, и ще е добре така и да останем.