НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА: ГНЯВ И СТРАХ

Напълно разбирам учителите. Изтощени са от една непредвидена "онлайн година" проведена с подръчни материали, измъчени са от компромиси с реално необходимото качество на образованието. 

Разбирам и родителите, част от тях останали без работа или изпаднали в кошмар да разпределят онлайн обучението на повече от едно дете в тихи стаи, съвместно с условия за собствената им работа "от вкъщи". 

Но като се загледаме в Мрежата, по повод предстящата година се вихри най-вече тема, която по дифолт няма решение. Решението не е "с маска или без", от вкъщи или на място - решението е да бъдеш ГЪВКАВ и АДЕКВАТЕН. Мерките, вземани според ситуацията от мъдрите управленци, в съдействие и уважение с мнението на родителите, би било най-добрата практика през новата учебна година. 

Вместо това сме свидетели на изтощителни дискусии, в които не остава място за нищо, свързано със самата материя на образованието.

Миналата година поне имаше брожения /и се радвам,че ги имаше/ да не би тайно от обществото да ни се натрапят "либерастки" модели на задължителни ценности, и ужасяващи практики на безполово детство, идващи от някои бих ги нарекла безхаберни и успани в "имането си" западни страни. 

Но освен посоката на рода или пола, мисля че незаслужено се поддаваме на безразличие по един много важен предмет и той е - Историята. 

При всичкото мрънкане, в наши дни има много повече свобода един учител да каже мнение, да даде примери, и ако не е агресивен и прекалено проповядващ "своето", никой няма да го изгони заради това. Мисля, че трябва да учим младите да си съставят собствено мнение, да издирват източници, и да не бързат с изводите. 

Дори любимият и най-успешен териториално наш владетел от средновековието - Иван Асен Втори, има в живота си втора постъпка, обратна по знак на пускането на пленниците при Клокотница /с което немислимо за ония жестоки времена великодушие почти удвоява територията ни/. 

И това събитие е обсадата на Цурулон - вероломно нарушавайки договора си, както го е нарушил навремето Тодор Комнин. Но точно когато скъпите дървени катапулти са поставени около крепостта, от Търново идва вестта, че от чума са умрели любимата жена на царя, едно от децата му и гостуващият сръбски патриарх. Иван Асен разбира "знака" от Бога, покайва се, вдига обсадата и се прибира. 

"Келфайда", ще каже някой... Но не е така. След неговото разкаяние може близките му да не се върнат, но и държавата не я постига разорение. Някога царете са имали разбиране за своята отговорност към съдбата на хиляди и милиони. И това може и трябва да се преподава. 

Историята и общественото пространство не са място за лигавене и за "Биг Брадър"! Нито са място за селфита на умнокрасивите, които не знаят и не искат да знаят кой кой е, нито какво е вършил, нито какво планира. 

На практика термините, с които означаваме злото в света като "шовинизъм", "фашизъм" или "тоталитаризъм" са само заглавия, зад които се крие постоянно менящата лицето си древна Змия. Днес на мода са подмяната на всички понятия, и единствено съвестта и болката в състрадателните сърца могат да ни насочат, че нещо не е ОК, ако и да го наричаме с имената на правдата или справедливостта. 

Вътрешната погнуса може да ни опази от повтаряне на историята, която уж не искахме да повторим. 

Учителите трябва да носят и да палят вяра. А родителите, да бъдат добър пример. 

Ама било трудно онлайн. Абе хора, древните царе златното си съкровище щяха да дадат да имаха опция да влияят онлан! Пратениците на цар Калоян няколко години едно писмо не са успяли да занесат до папата... Ние днес имаме такива средства и "машини" за ДОБРОТО, които не използваме, а вместо това "зяпаме" екраните, докато разни тарикати ни заливат с помия и фалшиви новини. 

Честита нова Учебна година. И дано всички да сме в нея будни Ученици на Живота.