ЩЕ НАПРАВЯ ВСИЧКО ЗА ТЕБ...

... Да, любовта е заключена в тези няколко думи. Но колко често се оказва, че ние правим за другия не това, което можем, а само това, в което вярваме?

Вярата за порасналия ни син често се простира до нашето собствено ниво на благополучие, затова семейство на труженици в третия свят рядко смята за нужно да инвестира във висше образование и далечен град. Дали не обичат сина си? Със сигурност го обичат. Но не им е познато онова продължение на благополучието и на развитието, което не са опитали лично. Те са по-склонни да вярват, че на непознатата територия работят и други фактори освен финансите и таланта на детето им, затова "не се опитвай, вероятно това е за други класи от хора". 

В древните писания е разказано как виден сирийски военачалник чул за  чудотворството на пророк Елисей и отишъл да търси изцеление от проказата си /ако пуснете снимки от Интернет относно тази "бавна смърт", ще искате да не сте ги виждали.../. 

Пророкът не го посрещнал лично, а само го пратил да се окъпе седем пъти в река Йордан. Наистина реката била свещена, но вярата на военачалника в божествения пратеник се пречупила, и той разгневено видял само боящ се от болестта му старец, който го отпраща. Добре че придворните се примолили, Нееман все пак се окъпал в непривлекателната кална река... и оздравял. 

Мисля, че Нееман е бил добър човек. Всички негови подчинени са го умолявали да се излекува и отдавна му търсели лек от далечни земи. Така че и добрият човек именно поради своята доброта понякога губи вяра: "Какво още иска Бог от мене?"

Интересен е моментът на простота и повтаряемост. Често нещата, които помагат на нас или близките ни не са особено крещящи или екстравагантни. Но се иска постоянство, и постоянна вяра. Тогава промяната идва неусетно, но твърдо и трайно. 

Има една история в книгата "Властелинът на пръстените", когато Гондор като най-висшето земно кралство, пазещо следите от небесната мъдрост, е главен обект за атаки на Врага. По подходящ начин в ръцете на владетеля Денетор е попаднал предавател на Врага - "палантир". Денетор смята, че в ръцете си държи средство да научи всички тайни на врага и често насаме поглежда палантира. 

Реално обаче, Врагът ползва палантира, за да го убеди във величието на силата си и да подхранва "информираното отчаяние" на владетеля...

Когато донасят сина му Фарамир тежко ранен и в безсъзнание след една решителна битка, бащата рухва в отчаянието си и иска да направят клади за него и сина му! Той не вижда бъдеще за Гондор. Единствено бързината на магьосника Гандалф спира факлите, но бащата изгаря...

Забелязала съм, че всички народи вярват в ангели. Тоест, в пратеници. Те могат да говорят по различен начин, но ние имаме дял дали да ги послушаме или не. Така че изборите на вяра и решителност стоят пред всеки човек. 

Когато заключваме сърцето си с изповеди от вида "Е, това беше. Край". или с "Е, то пък на мене ли ще се случи, ей колко хора си страдат пожизнено"... ние сами пишем историята на своята мъка. Или на своите близки. Вътрешно  казваме НЕ, НЕ, НЕ. А официално си мислим, как възможностите ни се затварят, или как хората ни изоставят. 

Но всъщност ние сами сме отказали да ги търсим, да приемаме помощта им като от "ангели", дори да приемаме компанията им. Най ни е добре сами с мъката. Но така беше и цар Денетор, и ето какво беше последното решение на самотата му. (Защото хубавата книга стъпва върху реални човешки практики.)

... Мисля си, че понякога край нас има твърде много ангели. И ние буквално започваме да презираме. Да отказваме. 

Май помощта е по-сладка, когато сме я извоювали с денонощни молитви, с жертви, лишения, търсене? Но изпитанията в живота не са според както на нас ни се иска, а според както Всевишният ни ги праща. 

Понякога /и то често/ голямото пътешествие за съвременния човек не е да се грабне с раницата и - седем години в Тибет, а да приеме ангела близо до себе си, да извърви обратно пътя надолу от върха, където гордостта му го е покатерила да стои самотен. 

Усещате ли колко е "гнило" отчаянието, неверието. И колко е здраво, хубаво и свежо да приемаш поправление, да вървиш напред? 

Затова: никога сами. Никога с "НЕ". Никога в презрение към простите съвети за постоянство в нещо. И победата ще бъде с нас. И промяната ще бъде с нас.