КЪДЕ Е ЩАСТИЕТО?

Тия мисли може като искра да минат през нас, докато усещаме поредното неудовлетворение ... след като сме постигнали нещо.

Да, след хубав ремонт, след успешна покупка, след като получим повишение на заплатата... първоначалното удовлетворение и дори благодарност скоро се сменя с едно усещане за недостиг.

И ние /обикновено/ устремяваме погледа си към това, което още нямаме. Дали, за да го постигнем, дали /по-често/, за да се оплачем от липсата му.

Но искрата пламва в миг, за да ни каже: "Не ти е проблемът, че нямаш, а че вече доста имаш..."

Ние наистина смътно усещаме, че удоволствието е в работата по постигането на доброто нещо, но сме настроени /от медиите/, че този етап трябва да е максимално кратък, а периодът на удоволствие - максимално дълъг и емоционален.

Уви, медиите лъжат. Обратното е.

Емоционален и прекрасен е трудният период, в който ние се променяме, опознаваме своите съработници и изграждаме общност. Това е едно от най-хубавите неща, които може да преживее човек.