ЗАЩО ОБЛИЧАМЕ ДРЕХИ?

          Защото е студено, или защото не искаме всеки да вижда тялото ни, ще кажем. Но подобия на дрехи обличат и в страни, където горещината е нетърпима за нашите сетива. И в техните обичаи се забелязва, че прикриването на тялото дори е на второ място след израза на самата дреха, след нейното образно-символно послание.

Такова послание без изключение имат традиционните дрехи на всички народи, не само в шевиците, но в цвета, кройката и даже материята (ленена риза в някои култури се е обличала за свещени цели). Също така имаме нужда от нова дреха, от дреха за специален тържествен повод, за повод на инициация и т.н. Понякога изпитваме нужда да имаме точно като дрехата на другия, за което ще разкажа накрая...

Ще прескоча с едно изречение как съвременната индустрия манипулира тия наши архетипни нужди и ги превръща само в нужда от модна дреха "като онази в списанието". Целта там е ясна. По-интересно е какво „обличаме“ и защо  усещането за обличане (външно и вътрешно) е толкова древно.

В старите писания пише, че като яли от дървото за познаване на доброто и злото, първите хора „разбрали, че са голи и се облекли“ – според едни източници, със смокинови листа, а според други, ангел ги научил да си шият дрехи от животински кожи.

Разбира се, хората и преди са знаели и виждали, че са голи, но не са имали нужда от Обличане. Попадайки извън измерението, описано като Едем, те вече са имали нужда от защитата на дрехите, по няколко причини. Едната със сигурност е студът, понеже земното слънце не било постоянно и не греело така нежно както Присъствието, наричано "божието лице".

 Другата причина е описана също в тия стари текстове: „за да се скрият от взаимните си погледи“. Може да е страно защо Адам и Ева, като единствени хора, са имали нужда да се крият един от друг, като съвременното човечество би нарекло живота им „идеални условия за секс“ - няма други, няма сравнения, няма ревност, няма изневяра...

Но сред изпитанията на земното измерение съществото човек усеща душевна нужда (изразена в плач и огромна скръб) да се връща постоянно в състоянието, от което е изпаднало, а не толкова непрекъснато да мисли за ласките на партньора. 

Първите човеци интуитивно откриват молитвите, поста и приносите, като начини с много вътрешен труд да се връщат в светлите измерения и да общуват с добронамерените небесни сили. (Понеже вече са опитали и ужаса от срещите с недобронамерени сили.)

Затова, със сигурност дрехата е служела дори на първата двойка човеци за скриване от излишните погледи, които са им пречели да поемат тежкия ежедневен труд по физическото и духовното си оцеляване.

А и впоследствие за всяко семейство, което е било като малка държава, трудещо се да гради, да възпитава и пази определени жизненоважни ценности, е било опасно да се поддава на изкушения за „размяна на съпруги“, както в съвременните телевизионни игри. За наше учудване при тях по-скоро е било редно човек да има и две съпруги, но категорично всеки да знае мястото си и да не напуска рода.

В наши дни много от ценностите изглеждат „гарантирани от закона“, поне до известно време, докато някой много либерален отново не повдигне темата… Не очакваме на улицата някой да ни убие, нито да стори нещо на децата ни. Има ред и полиция, които ние сами като човечество сме създали, за да няма саморазправа, и да не изпадаме в лична омраза. Това е голямо постижение и не бива да се омаловажава.

Но да се върна отново на дрехите. В един раннохристиянски ръкопис от трети век се говори за обличането: „Живата вода - това е тяло. Тоест трябва да се облечем в жив човек. Затова ако някой отива и се потапя във водата, той се разсъблича, за да се облече с водата.“

 Според най - древните разбирания водата се свързва със словото. Водата разхлажда, очиства, предпазва и лекува. Само на нея, освен на дрехата, е дадено да облича голото ни тяло. Един вид само тя стои по-високо от дрехата със своето изначално съвършенство. По това има много да се помисли, и затова го оставям не като отговор, а като отворен въпрос.

По същата тема за дрехите може да отнесем старинната дума „ИзОбличавам“. В наши дни бихме използвали „правя забележка“ или „обръщам внимание“… но нюансът в Изобличавам е много конкретен. За разлика от „обвинявам“, „осъждам“ и т.н., „изобличавам“ определено означава да се внесе светлина относно истинската природа на някоя постъпка или идея. 

Тя е и дума директно свързана със събличане, да извадим нещо извън облеклото му. Отново в раннохристиянски текст е казано относно злите сили на поднебесната: „Архонтите пожелаха да измамят човека, тъй като видяха, че той е от еднакъв произход с наистина добрите неща. Те взеха името на добрите /и/ го дадоха на лошите, та дано по пътя на имената да го излъжат и да го привържат към лошите неща.

Затова събличането от един погрешен тип мислене е единствения шанс за обличане с по-здравословна и реалистична гледна точка.

Ако се върнем на терминологията на ранните християни, апостолите Петър и Павел щедро използват изрази като „обличайте се в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение и добри дела“, и дори „обличайте се в Христос“. Интересно, това не отговаря на съвременния ни тип мислене, че Бог е някъде далече, и трябва да го молим да ни дава неща. Кой би помислил да се облича в Него? Не е ли много голяма дързост? Но както стана дума и в началото, за древните хора обличането е било и единствения начин да съблекат старото.

Мислители преди хиляди години са считали, че е невъзможно някой да види каквото и да е от вечното, ако не стане подобен на него. На земята човекът вижда слънцето без да е слънце, вижда и други предмети - без да е тези предмети. Но в онова измерение ако си си видял нещо, ти си станал това нещо. Ако си видял Духа, станал си дух. Ако си видял Христа, станал си като Христос…

Според тях на земни места ние виждаме всичко, но не виждаме себе си. Но ако в другото измерение видим и себе си, ще станем това, което сме видели...  

В този смисъл ако пожелаем да имаме дрехата на друг човек – неговата обич, кротост, търпение и нежност, или блестящата му броня и царските одежди на достойнство, единствения начин е сами да си облечем такива дрехи и да станем това. Това понякога е особен начин да запазим плод от човека, на когото се възхищаваме. Този човек дори може да е преминал от Земята, но делото му и днес да ни респектира. Затова да приемем същото посвещение е единствено сигурния начин да имаме завинаги това присъствие край себе си... Нека облечем дрехите му. Нека изобразим това, което сме харесвали в него.

Не случайно в народните приказки, най-древни източници на мъдрост и ценности, героят облича дрехата на някой преди него, за да победи. В исторически план царицата облича дрехата или слага накитите на друга царица. А според светите писания слугата Елисей облича кожухчето на пророк Илия, и получава двойно по-силен дух от учителя си.

Младеж от Несебър на бала си е решил да се облече в образа на древния Конник:

Оставям темата отворена, защото винаги ще има още много какво да се каже за Мистичната Дреха…