КОРОНАВИРУСЪТ И ЖАЖДАТА ЗА СВОБОДА
На съвременния българин му омръзна да се пази.
При това разликата между протестиращите за по-добри икономичесик мерки, и тия, на които "просто им писна" е отчетлива.
Майките с деца, които имат нужда от слънце; хората, които имат нужда от закрила на дохода си, са хора с конкретни искания, ала друга част, която все така има доходи, но не се усеща свободна, започна силно да мрънка.
Потресаващите резултати от мрънкането започнаха да се отразяват на способността на хората да възпрrемат и пресяват информация.
Сякаш планетата и нейният живот е електронна игра. Те не повярваха поне на срива на световната икономика, защитавана от огромни интереси и бизнеси. Не повярваха на спряната Олимпиада /за пръв път от 2 св. война/ не повярваха на спрените спортни прояви /огромен бизнес/, не повярваха на спрените кораби и самолети /също огромен бизнес/, не повярваха на затворените граници за туризъм...
Те вярват, че щом някой им е "накривил шапката", то той си измисля кризата, че щом не познават лично болен от коронавирса, то болни нямало, и тия в чужбина също ни лъжат: "Абе, всичко е една голяма конспирация, те това е."
Отвориха парковете за малки деца, аал първо големите "деца" на 40-50 се отприщиха да ходят без маски и да пият прегърнати по гаражите и язовирите.
Добре, че са майките. И да отворят училищата, половината от тях няма да си пуснат децата. Ако помните, мнозина благославят последанта грипна ваканция, която съвпадна с надиганто на вируса. И тогава майките и родителите отказаха отново да си пуснат децата, и МОН затвори училищата.
Явно не сме достатъчно "майки" на своя живот, а гледаме просто да го изживеем максимално комфортно. Е, поне оценихме че "комфорт" било да идеш на заведение, да пиеш с компания, да идеш до друг град, да идеш на планина, в гора, в парка, да седнеш на пейка, да си покажеш лицето, да си сложиш червило... Колко комфорт сме имали и колко трудно ни е сега без него!
Иначе мрънкахме и преди, дори още по-яростно, че не ни харесват тия и ония политици, дотолкова, че преди Коронавируса някои настояваха почти за диктатура като в някои еднолични държави. Сега именно в някои такива еднолични държави вирусът избухна с най-голяма сила и подмина Италия, Испания...
Ако си отговорен "баща" и "майка" не само на себе си, но и на другите, тогава ще разбереш че без власт, без ограничения, без някаква адекватност, животът не върви, животът се срива. Нашият живот е толкова крехък. Ако ни спрат тока и водата в големите градове умираме за една седмица, а зимата и по-бързо. На какво се правим? Това, което имаме като инфраструктура е изработено от по-сръчни ръце от нашите, открито е от по-будни умове от нашия, поддържа се /добре или зле/ от омразната ни администрация и държавните служби.
Така че човек който няма идеи, който не предлага личен ангажимент поне за нещо да се погрижи и да се включи - на никого не помага като събаря, като пречи, и като подлага останалите на риск.
При това разликата между протестиращите за по-добри икономичесик мерки, и тия, на които "просто им писна" е отчетлива.
Майките с деца, които имат нужда от слънце; хората, които имат нужда от закрила на дохода си, са хора с конкретни искания, ала друга част, която все така има доходи, но не се усеща свободна, започна силно да мрънка.
Потресаващите резултати от мрънкането започнаха да се отразяват на способността на хората да възпрrемат и пресяват информация.
Сякаш планетата и нейният живот е електронна игра. Те не повярваха поне на срива на световната икономика, защитавана от огромни интереси и бизнеси. Не повярваха на спряната Олимпиада /за пръв път от 2 св. война/ не повярваха на спрените спортни прояви /огромен бизнес/, не повярваха на спрените кораби и самолети /също огромен бизнес/, не повярваха на затворените граници за туризъм...
Те вярват, че щом някой им е "накривил шапката", то той си измисля кризата, че щом не познават лично болен от коронавирса, то болни нямало, и тия в чужбина също ни лъжат: "Абе, всичко е една голяма конспирация, те това е."
Отвориха парковете за малки деца, аал първо големите "деца" на 40-50 се отприщиха да ходят без маски и да пият прегърнати по гаражите и язовирите.
Добре, че са майките. И да отворят училищата, половината от тях няма да си пуснат децата. Ако помните, мнозина благославят последанта грипна ваканция, която съвпадна с надиганто на вируса. И тогава майките и родителите отказаха отново да си пуснат децата, и МОН затвори училищата.
Явно не сме достатъчно "майки" на своя живот, а гледаме просто да го изживеем максимално комфортно. Е, поне оценихме че "комфорт" било да идеш на заведение, да пиеш с компания, да идеш до друг град, да идеш на планина, в гора, в парка, да седнеш на пейка, да си покажеш лицето, да си сложиш червило... Колко комфорт сме имали и колко трудно ни е сега без него!
Иначе мрънкахме и преди, дори още по-яростно, че не ни харесват тия и ония политици, дотолкова, че преди Коронавируса някои настояваха почти за диктатура като в някои еднолични държави. Сега именно в някои такива еднолични държави вирусът избухна с най-голяма сила и подмина Италия, Испания...
Ако си отговорен "баща" и "майка" не само на себе си, но и на другите, тогава ще разбереш че без власт, без ограничения, без някаква адекватност, животът не върви, животът се срива. Нашият живот е толкова крехък. Ако ни спрат тока и водата в големите градове умираме за една седмица, а зимата и по-бързо. На какво се правим? Това, което имаме като инфраструктура е изработено от по-сръчни ръце от нашите, открито е от по-будни умове от нашия, поддържа се /добре или зле/ от омразната ни администрация и държавните служби.
Така че човек който няма идеи, който не предлага личен ангажимент поне за нещо да се погрижи и да се включи - на никого не помага като събаря, като пречи, и като подлага останалите на риск.
Коментари
Публикуване на коментар