Защо младежите не порастват?

Много тълкувания има. Много се пише за отсъстващи родители, за закрилящи силни жени доминиращи над сина си, за родители с липсващи ценности. Но аз искам сега да поговоря и за Виждането. Голям ли е младежът на снимката? Или е малък?

Защото много често и ценности има, и момчето не е възпитано в излишество, а пак сякаш клони към лявото на снимката, а не към дясното... Към "показване", а не към "посвещение".

Такава ни е епохата? И това е донякъде вярно. Но и в наши дни има хора с каузи, хора, способни на саможертва.

Действително ТЕНДЕНЦИЯТА е силна. Но преди да завлече нашите млади мъже, тя е завлякла родителите.

Поогледаме се - какво пък толкова? И нашето е като другите, не му се учи, не поема отговорности, не знае какъв иска да стане... и той вероятно ще реши в края на 12 клас като види къде отиват приятелите му.

Ами, и така ще избута, ние ще го подкрепяме, няма да го оставим, ето хората също така си подкрепят децата, то който не е поискал той не е завършил висше... Рано или късно ще поузрее, щом почне да работи... Тоест, според общата тенденция, на 17-18 години МУ Е РАНО да пораства!

Защо предните поколения започваха рано да работят ? Ами, според нас - защото са били бедни. Това е основната причина за ранно порастване, според нас. Сега обществото е богато, младежът може да си поиграе до късна възраст! Няма да сече дърва, няма да строи къщи, няма да оре, какво да прави? Виновен ли е, един вид, че не се развива и няма особено притеснение за бъдещето. Щом и казарма не го грози вече.

Ами, той че е виновен, виновен е, защото няма човешко същество, което да не е отговорно за изборите си. Древните дори казват "и малкото дете е отговорно за делата си".

Но за какво сме причина и ние? Ами понякога даже и в това, че дондуркайки "децата" край себе си, все още се чувстваме млади и силни. Когато желанията и нуждите им станат скъпички, ние ... започваме втора работа.

Защо го правим? Подсъзнателно нашата болка от остаряването е сродна с тяхната болка от порастването. Така, обезболявайки се взаимно, ние се лъжем, че се обичаме... и отказваме да се променим.

Нашата генерация трябва да поеме своята отговорност и да ОТВОРИМ очи, вместо да си гримираме бръчките. Да сме наясно с неизбежните ограничения и болки, които носи възрастта. Да дадем път на младите, и да го дадем отговорно и навреме! За да ни управлява едно умно и стегнато поколение, вместо празната му енергия да ни убива по улиците.