Спасение чрез народа или чрез политиците?

КАКВО РАЗКАЗВАТ ПРОРОЦИТЕ?

Не е чудно, че в днешните времена на тежка криза, бих казала - невиждана, хората се замислят и обръщат към древните източници, древните пророчества. Не защото сме суеверни. А защото запазеният от древността опит прилича на старото вино - кипяло, прекипяло, отлежало и стойностно.

КОГАТО НАДВИСВАЛА БЕДА

Един от най-тачените пророци в християнството, юдаизма и исляма е пророк Йеремия. Заедно с неговия приятел и ученик пророк Варух той е записал много откровения относно най-тъжните времена за юдейския народ, когато те падат под вавилонски плен. Народ като нашия, преживял подобно подтисничество, може да ги разбере... Тогава са разграбени светините им, храмът е разрушен и столицата им вече не съществува.

Защо юдеите не вярвали пророк Йеремия? Ами именно защото той за разлика от модерните по онова време пророци, не им давал фалшиви надежди. Той знаел, че на юдейския народ му е необходимо време на покаяние, време немалко /70 години!/, за да се отрече от идолите си,  неправдите и злините, които вече е свикнал да върши. Знаел, че покорството пред завоевателя ще е изцелително за изключително гордите му сънародници, които сами отдавна били подтисници на бедните, слабите... а и на свободното слово, както бихме го нарекли днес.

КАК БЕДАТА МОЖЕЛА ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕНА?

Историята разказва изключително интересни неща. Когато пророк Йеремия бил дете, над Юдея управлявал младият цар Йосия. Той си нямал и представа от истинските правила на добродетелта /Господния закон/ забутани от десетилетия в архивите. Когато веднъж ги открил и му ги прочели, той плакал силно, убеден, че Бог е изключително гневен... Съборил идолите, изгорил кварталите на проститутките, накарал целия народ да пости, събрал ги и дни наред им чели закона.

Историята казва, че пророчица Олда на своето време казала на младия цар: "Заради ТВОЕТО лично отношение, Бог ще забави наказанието. Но не може да го отмени". Да, важно е било как един цар използва властта си! Пред силите небесни царят може да се застъпи за цял народ! Едва когато в една война Йосия си отишъл от света, тогава по времето на синовете му се сбъднало предреченото от Йеремия, колкото и бит и арестуван да бил пророкът.

А КОГАТО НАРОДЪТ Е ПРАВЕДЕН?

Древните текстове разказват за една друга ситуация, когато отново е намесен Божи пророк, пророк Йона. На него му било заповядано да призове за покаяние жителите на големия град Ниневия. "Само 40 дни и Ниневия ще бъде разрушена!" трябвало да вика Йона по улиците. Той се съпротивлявал на това пратеничество, убеден че жителите на Ниневия са безнадеждни грешници. Но след като минал едно изпитание /то ни е разказано като "три дни в утробата на кита"/ Йона се съгласил, минал през града и викал.

За негово огорчение след 40 дни Ниневия не била разрушена. Понеже хората се вслушали в неговите думи, спрели се у дома, постили и се молили да им се прости. Да, Ниневия след години все пак била разрушена. Но за онзи момент, с разкаянието си народът предотвратил опасността.

КАКВО ИМА ОБЩО ТАЗИ ИСТОРИЯ С НАШИТЕ ВРЕМЕНА?

Нали не мислим, че хората от Ниневия до един са спазили "карантината" на пост и респект? Но вероятно голяма част са я спазвали. А Бог ги е обичал жалостиво, като малки деца. Той обяснил на сърдития пророк Йона: "Не трябваше ли да пожаля толкова много /прости/ хора, повечето от които не могат да различат дясната си ръка от лявата?"

И днес за добър изход от пандемията е нужно търпение, защото за всички ни това време е необходимо, не може да се "прескочи" без лично развитие. Нужна е позицията на поне един властимащ. Нищо, че други може би се излагат, но един "да държи фронта" от сърце и душа. Нужна е отговорната позиция на повечето хора /народа/, нищо че винаги ще има "тролове", мрънкачи, закононарушители.

ТОГАВА, КЪДЕ Е ЛОГИКАТА НА СТАТИСТИКАТА?

Нещата не се случват статистически. В дни на беда и война много по-голяма тежест имат делата извършени в порив на любов и саможертва. Нека си спомним Жана Д`Арк!

Още писателят - икономист Даниел Дефо /да, същият, авторът на "Робинзон Крузо"/  разказва за чумната епидмия* продължила 1 година в Лондон, на която е почти съвременник, че "нейната сила по едно време нелогично отслабва". Когато в обществото настъпват определени промени, някои устояват, издържат изпитание на волята, на вярата, на човеколюбието си /като цялата управа на Лондон която не напуска поста си/ - чумата сякаш "си е свършила работата". Все повече заразени не умират, а оздравяват. Накрая големият Лондонски пожар довършва епидемията, като отваря възможност градът да бъде застроен наново със спазване на друг вид изисквания.

И НИЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО.


----------------
*Чумата в Лондон убива около 100 000 души, което е около 15% от населението на английската столица и нейните предградия по това време. От 1664 до 1666 пандемията била в много по-малък мащаб, отколкото в средата на 14 век, но тогава лодончани били атакувани от особено вирулентен щам на болестта. За това именно този период е известен в историята като "Великата чума".

Въвежда се 40-дневна карантина в домовете, в които има заразен. Тази мярка води често до заболяването на всички членове на семейството, което живеело под един покрив. На вратата на изолираните къщи се поставя червен кръст и надпис: "Господи, смили се над нас", а властите следят мерките за изолация да се спазват. По изключение се допускало поставен под карантина да се придвижва в града, но само ако носи бяла пръчка, за да могат останалите му съграждани да избягват контакта с него.

Под карантина се поставят и корабите, пристигащи в устието на Темза, особено тези от страните в Европа, в които също върлувала чумата. Срокът за престоя им също е 40 дни.