ВЕЛИКДЕНСКО И СПЕШНО. ИМАТЕ ЛИ ДОМАШЕН ОЛТАР?

Задават се празници. С мои приятели, които почитат традициите, ще празнуваме онлайн, като всеки ще освети и ще изречем молитва пред домашните си олтари /за присъединяване към групата, заповядайте тук/.

Но разбирам, че за повечето българи това е нещо непознато. Иконка, хайде, повечето от нас имат. Даже лепната на колата, или в портмонето „за късмет и за пари“.

Реално да имаш домашен олтар е нещо много специално, и допреди 1944 е било разбирано от най-бедния българин дори и до царя. Пред домашните олтари са се извършвали много чудеса, това е свидетелствано в „Железния светилник“ на Димитър Талев, в някои стихове на Багряна, в разказите на известни личности от онова време, където именно бащата с молитви е измолвал здравето на детето си като домашен свещонослужител, подкрепян от майката.

В наши дни ролята на домашен олтар по своето местоположение играе … телевизорът. Той измести не само домашното огнище, не само голямата библиотека с книги, а зае най-важното място в дома, мястото на Образа за съзерцаване! И не е важно дали гледаме добри или лоши хора по телевизията. Може по цял ден да пускаме класическа музика и поезия, пак не е същото.

В древните руски къщи /а вероятно и в българските/ нарочно не е имало изобилие от огледала, за да може благочестивият християнин да се оглежда в Иконата. В образа и вътрешното естество на светиите.

Мисля, че телевизорът и компютърът имат своето място, но не и да Заместят олтара. Защото резултатът от поклонението пред телевизията и Интернета е видим. Фобии, невежество, омраза и безпътица в трудния ден.

Нека проявим зрялост, отговорност, и оставайки далеч от тълпата, да поканим Бог да обитава в нашия дом като в храм. Защото един дом, където Бог е поканен за постоянно,  е по-различен от дом, в който се редуват всякакви духове, всякакви бесове.

Разбира се, има важни изисквания, които да се спазят, за да се нареди домашният ни олтар, и който се интересува може да се обади в групата по-горе. Светли празници!