ДЕН 28: РОДИНАТА – МАЩЕХА ИЛИ МАЙКА?

Казано накратко, върнаха се. Огромна част от гурбетчиите ни в чужбина.

Да, всяко семейство има своите конкретни избори, има своите причини, и не е добре да наскърбяваме никого лично в тази беда.

Но ако погледнем някои явления отгоре, ще видим определена красноречива картина.

Пред нея духовните хора могат да се запитат: Защо ли от Провидението бе ударена точно най-благополучната чужбина, там където отивахме с омерзение към България и нейното несъвършено управление?

Отивахме в богати страни, „оправени“ страни, като не желаехме да приемем, че за да оправим нашата се изисква не само яко бачкане, а също и диалог, претърпяване на „опоненти“ в парламента и в службата; иска се изграждане на нови навици за дисциплина, хигиена, взаимопомощ у младото поколение.

Иска се ново Възраждане!

За съжаление „лесното“ за много хора се оказа това, да не променят нищо от манталитета си, и просто да отидат другаде.

Разбира се, има стотици и хиляди българи, които нямаха гъвкавостта, образованието и възможностите да започнат нещо ново, след като поминъкът в техните краища бе унищожен – било тютюн, било друго. Те нямаха избор, заминаването за тях беше спасение. Други отидоха да се учат. Трети, да опитат професия или творчество.

Но аз говоря за тия, които си отидоха от България с горда дума на уста. Които си заминаха с презрение. Които можеха, които имаха интелекта и тук да опитат нещо друго. Уви, тяхната нагласа беше като на водата: в посока на най-малкото съпротивление.

Сега доста от тия хора се върнаха. Колко са „успели“, е ясно от това, че нямат спестявания, щом твърдят, че без нашата трудова борса ще се гладува.

Идеята ми е тази, ако България довчера бе „мащеха“, защо от днес стана „майка“… а работилите тук, които бяха подигравани като глупаци, некадърници, „търпеливи мишки“ и т.н. отговорно ще плащат и помощите на братята си? Нещо повече, ще приемат заразата, която прииждащите хора неизбежно донасят?

Ще плащаме, за да няма болни и гладни, разбира се. Ще приемем дори болестта от роднините си. Но дано ЗАНАПРЕД хората и народите си вземат поука, че всеки има длъжност да си оправя къщичката. Да се напрегне и да повярва в доброто начало на хората ТУК. Да намери възможностите на кризата ТУК.

Някои от сънародниците ни в чужбина не ходели да гласуват, защото не ги засягало. Ето че сега изведнъж ги засяга. Ако имат идеи, нека ги дават, нека ги влагат. Не е малко да си видял добрите неща от чужбина и да предложиш опит.

Не знам дали си даваме сметка, че тази невидима Ръка, която с огромна сила удари шамар на много „сигурни“ бизнеси и идеи, не е ударила никак случайно. Тя по правило е немилостива към гордостта. И като правило е милостива към тия, които опитват да си помагат, да са внимателни и милосърдни.

Ако и така написана статията ми изглежда обидна на някои българи, ще обърна едно огледало.

Вижте сирийските бежанци. Всеки път като ги видим да прескачат бариерите искаме да им кажем: „Стойте си у дома. Макар че държавата ви е срината със земята, макар че повечето от нея е гола пустиня. Не допускайте да ви разделят и да създавате повод за гражданска война, в която се меси всеки по-силен съсед. Намерете начин да не идвате тук наготово“. Нали? Жестоко, нали? Но точно това искаме да им кажем.

Защо тогава не го направим и за своята страна, да не допускаме в нея да останат само маргинални, необразовани и лесни за манипулация хора? Защо не намерим причина за надежда, за вяра, за обич тук и сега?

Защото недоволен, мрънкащ, или ще го кажа с древната дума НЕБЛАГОДАРЕН народ не може да е градивен.

Не казвам да не се протестира, да не се ръчка управлението, да не се изобличават престъпниците. Напротив, трябва това да се прави. И да се защитават слабите все едно е посегнато лично на нас или наши роднини.

Но дори силата за протест, изобличение и продължителна битка можем да имаме само ако се изпълним с вяра. Иначе с „няма смисъл с тъпи хора да се разправяш“, или „няма смисъл, аз ще се махам“ битка не се печели. Напротив - с първата фраза изказваме безмерната си гордост как всички освен нас са недостойни, а с втората – изказваме своята страхливост.

Ето, по наша воля или неволя, Провидението временно събра пръчките на хан Кубрат отново в ръката му. Дали ще останем ЗаЕДно?