ДЕН 11: ПРОМЕНИТЕ В НАС

Ако за момент спрем да четем статистиката, и да разменяме статии как да се шият маски, как да се пръска стаята с дезинфектанти, ще чуем една гояма ТИШИНА.

Тя все още не е в празните улици, те при нас не са празни.

Тя е нещо като тишината в самолет, на който двигателят внезапно е спрял и още не е започнал да пада. Все още си на високо, на безопасно, но вътрешното ти състояние е нещо, което не ти е познато.
Ако не бяха социалните мрежи, щеше да се усеща много по-силно.
Тия, които помнят режиама на тока, и купоните за храна през 1990, може би ще се сетят. Аз тогава си пусках радио, пеех, и си записвах песни вечер на свещ. Разбира се, тогава бях млада, учех висше, и не съм имала усещане за безнадеждност или липса на посока.

Сега имаме "мрежи" и те омекотяват усещането на голямото СТОП МАШИНИ.

Чуйте, за какво си говорят хората? Изобщо, забелязвате ли колко силно започнахме да имаме нужда от ХОРА? Тия, които не сме пуснати в отпуска или карантина дори си помахваме от радост като се срещнем. Значи, жив е, здрав е, на работа сме, каква значат служебните ни проблеми пред това, което може би ни очаква?

 А само довчера чак се пенявехме по устата от гняв за това или онова.

В България имаме особения шанс бедствието да не ни "удари по главите", а да ни остави време да реагираме. То сякаш ни изпитва - ще се съобразим ли? Ще се обединим ли? Ще започнем ли адекватно с добротворството и помощта?

Сякаш, да, започнахме...

Някои хейтъри никога няма да видят това, те още не са излезли от бункера от който искат да изтрепят всичикте лоши, но тях и коронавирус не може да ги усмири. Понеже вътрешния вирус, кото ги яде, е в пъти по-лош...

Но който има очи, ще види. Тихичко приятелството и добротата започват да надигат глава, а липсата на нещата, без които се оказва, че МОЖЕМ създават тази изцелителна тишина.

И не, не са толкова важни изгорелите газове, макар че и те намаляха. По-скоро липсва голямата НАДПЕРВАРА. Да успееш с това, онова. Да имаш това, онова. Да спечелиш - още и още. А този ти пречи - да го разчистиш от пътя си!

Дори в училищата вече не се борим за оценки, а за успешно присъствие! Ето, всички сме, госпожата и господинът са насреща, няма страшно, приятели! Училището се качи на отдавна подготвената си СЪВРЕМЕННА спасителна лодка и заплава все по-уверено...

Учените бързат с ваксината, а политиците и икономистите се надпреварват с времето.

Най-приятно би било да не вкусим нищо от "жилото" на ужаса, който респектира други държави. Държави изключително богати, държави изключително организирани.

Но дали ще успеем да чуем Тишината? Дали ще успее оздравее духът ни преди да се разболее тялото? Може би именно това е нашият шанс ...