ДЕН 10: КАК ВИРУСЪТ ДА НЕ НИ НАДДЕЛЕЕ !

Ако се замислим, страхът от коронавируса у нас /засега/ е изцяло свързан със статистиката. А тя говори две неща. Първо, че голям процент хора ще го прекарат, и второ: че които от тях са възрастни, с придружаващи заболявания и т.н. може да не го преживеят.

Доколкото тази статистика ни кара да се пазим, изолираме, да сме отговорни за другите, тя е ОК. Доколкото статистиката навигира правителството кои граници да затвори, тя е ОК.

Но в кое статистиката дълбоко греши?

Ами в това, че за нея ти не си личност. Тя може да се прецизира според възрастова група, болести, дори според пол и цвят на очите, но не може да говори конкретно за Петьо, Иванка или Стоян. Ако се сещате, една баба в Китай оздравя от вируса на 103 години: Жанг Гуангфен. Да, и тя си има име.

Всички ние все още имаме Имена, защото това е дар, свързан с изначалния архетип за нашата уникална Личност, която не е просто обект на развлекателната индустрия или нещо подобно, не е просто електорат. Понеже сме Личности, от нашите избори зависи и нашето състояние да посрещнем вируса.

 

Не е лъжа, че се чувстваме на война. Въпросът е обаче дали ние се борим с вируса, или той ще се бори с нас.

Познат духовен човек сподели, че за момента болнави хора се борят с един вирус. Когато дойде време вирусът да се бори със здрави хора, тогава ще му бъде и краят!

Какво още можем да направим за здравето на нашето тяло? (Не случайно и Христос казва, че „тялото е повече от облеклото“). Не е само да пием подходящите витамини и чай. Тялото иска движение и слънце, по възможност – да му ги дадем. Но и не само това. Тялото е и нашата психика, емоции. Какви емоции отглеждаме в себе си? Емоции на самочувствие и отговорност, емоции на любов, или емоции на наплашени зайци, които са склонни да повярват че отново и отново някой иска да ги прецака.

Смятаме ли себе си за наследници на героите и възрожденците, които чествахме толкова наскоро, или се смятаме за това, което доста медии се опитват отдавна да ни внушат, че сме – „едно нищо“?