„Защо Йордан се върна назад?"

автор: Павлина Папазова

Иконите изобразяват стареца Йордан

Когато с Твоето явяване 
си просветил всичко,
тогава соленото море 
на неверието побягна,
и Йордан, който тече надолу,
се върна, въздигайки ни 
към небето.” 
/из литургично песнопение/


Провокация за размисли ни дават два образа, незабелязано и сякаш „декоративно“ изписвани в нозете на покръствания Христос в иконата на Богоявление. Единият е на река Йордан, изобразявана като старец, изливащ водата от амфора, а другият изобразява жена, бързо отплаваща на малък кораб. 

Древните никога не са слагали образ „просто декоративно“. По-често срещаме загубено или преиначено значение на образи, които са имали преди време своето пълно значение, поука и сила. Както пишат изследователите, на гръцки „река“ е в мъжки род, а „море“ – в женски. Вероятно поради това старецът Йордан и жената-море са изобразявани малки и немощни пред Божията сила, побягнали в различни посоки, или просто много малки.

114 псалм на цар Давид, считан като пророчество за Христос, гласи:

„Морето видя и побягна, Йордан се върна назад. 

Планините заподскачаха като овни, хълмовете – като агнета. 

Какво ти стана, море, че побягна? На теб, Йордане, че се върна назад? 

Трепери, земьо, от присъствието на Господа, от присъствието на Бога на Яков, 

който превърна канарата във водно езеро, кремъка – във воден извор!“

... Едва ли в иконата на Богоявление има да се опишат просто две бягащи пред Бога стихии. Персонификацията на морето, планините и реката не са само с цел красива поезия. Както Червеното море се отвори пред Мойсей, за да даде път на Божия народ, така и река Йордан не един път се разделя пред Божии пратеници като Илия и Елисей… В някакъв смисъл река Йордан се счита за свещена не само защото напоява пустинната земя и я прави желана и обещана, а защото като живо същество слуша Господното слово. Още повече в древни времена посветените са познавали имената и същността на стихиите, дърветата, живите същества. Можели са да ги повикат или да ги усмирят. 

„Трепереше ръката Кръстителева, когато се докосна до Твоята пречиста глава, Йордан река назад се върна, не смеейки да Ти послужи. Защото тя, която се побоя от Иисус Навин, как би могла да не се уплаши от своя Творец?”

„Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха, защото към Твоята слава нито Херувимите могат да гледат направо, нито Серафимите, но предстоейки със страх, едните Те носят, а другите славят Твоята сила.”

/песнопения/

В някои от стенописите река Йордан е изобразена като светец с криле, който не бяга от Христос като подгонен грешник, а само отстъпва на силата и първенството Му. В един от най-старите стенописи, мозайката в Равена, старецът Йордан е с големината на Йоан Кръстител, като радостно приема във водите си Христос.

Интересен повод за размисъл са фразите, че морето побягва, а река Йордан се връща назад. Това означава – към изворите. Доколкото днес разбираме, че истинското кръщение означава постоянно умиване в живата вода на Господното слово, то връщането към изворите на древното слово, където водата е най-чиста, е задължително.

Не случайно богомолците всяка година очакват при хвърлянето на кръста в Йордан да се появи за кратко обратно течение. Понякога това реално се случва. Но дали разбираме значението на чудото?

Според някои нови открития, рибите, символ на Христос, и рибите, решително обърнали глави да пътуват към изворите на река Йордан, имат доста  по-дълбоко мистично значение…

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” …

Отново красива поезия, или отново изворите са поне два? В иконографията на река Йордан неведнъж се рисуват два извора с лица, изпускащи скъпоценните води на реката. Според преданието /и географията/ тези извора с действително два. А според едно по-древно предание, двата извора на река Нил са извирали под храма „Радост на живота“ и са пресъхнали по времето на един от египетските фараони. Начинът водата отново да потече и да съживи запустялата земя, е бил хората да започнат да посвещават даровете си в храмовете и да бъдат благодарни.

Изглежда просто. Както беше проста заръката на пророк Елисей прокаженият велможа да се окъпе седем пъти в река Йордан. Той бе на път да пропусне изцелението си, но след като се смири и го направи, благодарността му беше вечна.

В нозете на Христос са змиите, стъпкани сред водите. 

 "... Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете.." - Псалм 73

За съжаление змиите в речта на омразата край нас са видими и с невъоръжено око.. А змиите, които искат да ухапят неопитните в разпознаване на мъдрост от информация, са още по-лоши.