ПРЕОДОЛЯВАНЕ

„Матрицата е светът, поставен пред очите ти, за да те заслепи от истината.”

Морфей, „The Matrix“

Когато говорим за преодоляване, с възхищение изброяваме хора, преодоляли своята слабост, бедност, болести или вътрешни рани, за да постигнат нещо за света, или поне за своето добруване. Хора, които не са се предали, а са надделяли. И това е така.

Но има и ситуации, в които нещата за преодоляване пред нас са съвсем други, просто нашият физически дефект или друга липса ни пречат да го видим!

Както пише по-горе, „матрица“ е стандартното отношение към проблема: „Имам проблем, хората го отчитат, значи трябва да се преборя с този проблем, за да се впиша в обществото“.

Наскоро гледах забавно-поучителна серия от тийн-сериал, в който момичетата си правеха списък кой техен познат младеж има най-мъжествен глас. Едната каза, ами, гласът на телефониста от „Пица по домовете“. Скараха се как може да го поканят на среща, и най-решителната просто му се обади по телефона.

На срещата обаче пристигна неописуемо дебел младеж. Девойката си беше принципна, и каза – излизаме на среща, разбира се. Но той през цялото време й разказваше вицове за дебели хора, за да покаже доколко е надмогнал обидчивостта си по тия теми. Тя го помоли да говорят и за нещо друго, но той се засегна и отказа. Излезе, че тя беше готова да излезе с него заради самия човек, но той не беше готов да види човека в себе си…

Така преодоляването на някои наши проблеми става по-скоро според стария български израз: „Постави го на мястото му!“. Да поставиш някого на място, означава да го надвиеш. Така и с нашия проблем, мястото му е да определя нашите действия по намаляне на ефекта му – диета, спорт, обучение. Някои факти като ниския ръст, цветът на кожата,  или големия номер обувки са дори непреодолими с нашите съвременни средства – значи ли това непрестанно да мислим за тях?

  

Ако се вгледаме в нашите познати, ще видим колко различни са проблемите, които наистина им пречат в общуването или бизнеса. Някои са прекалено „хард“ със своите възгледи от битовите детайли до световната философия... а кой желае да има постоянно „жандарм“ по петите си? Други са обидчиви, и понеже съвършените в говорене хора са малко, малко са и тези, които могат да издържат „невинни“ в тяхното общество. Трети са доста мързеливи или са горди и не приемат поука - от тях трудно се получава развитие в работата. Ако ги питаме обаче, те вярват, че са ги съкратили само защото „не съм с връзки“ или „не спя с шефа“.

Човек се фокусира на своето нямане, физически дефекти, или дори – сирачество /хората, които нямат близки винаги силно страдат/, и не може да повярва колко много зависи от неговата душа, от сърдечността му, от желанието да се променя.

Павлина Папазова