Трансхуманизмът: Кога „много“ става „твърде“?

Явлението звучи футуристично, далечно, и нямащо много отношение към нашето ежедневие. Но ако се запознаем със същността на идеите на трансхуманизма, ще установим, че те докосват доста неща, които и сега вече са животрептящи за обществото ни, а именно - какво е човекът, какво е животът,
 

на кого принадлежат децата и техните избори?

 

Интересното е, че доста „уважаващи науката“ хора, от една страна приемат човека за сложна биохимична машина – единствено сбор от вещества и импулси, а от друга страна продължават да използват думата „права“.

На какво основание една машина би имала повече „права“ от друга машина? Неслучайно на тази тема са правени толкова книги  и филми, пълни с опасения, че „роботите ще ни превземат“.

Както винаги обаче, пророчествата на писателите се сбъдват, но не в простия вид, за който си мислим.

Технологиите ни превземат отвътре, и това не е въпрос на близкото бъдеще, а вече е въпрос на близкото минало. Ако веднага ставаме неспокойни без телевизия и интернет, ако не умеем (и не обичаме!) да стоим дълго в компания на хора без джаджи в ръката си, не умеем да говорим, спорим, плачем или се радваме с тях… ние вече сме с „чип“. Без никаква нужда  да ни го внедряват под кожата. Нашето съзнание вече е променено.

Една от неоспоримо добрите идеи на трансхуманизма е усъвършенстването на роботизираните органи, като ръка, крак, очи и уши за тия, които сега са лишени от тях. Ала както прави хитрецът, „в хубавото хлебче е скрита отровата“. Защото едно е да възвърнеш на загубилия нормалното човешко благо пълните възможности в тялото му, друго е да разширяваш, развиваш, и произволно променяш това тяло.

Всъщност протезирането на органи преди всичко е дял от медицината, а ако той е причислен също и към трансхуманизма, то е единствено защото за някои хора няма разлика дали ще им се прикачи изкуствена ръка, управлявана от мозъка, или ще се извърши друга технологична намеса в същия този мозък.

Тази кратка статия няма да има за цел запознаване с интересните, странните, и абсолютно фрапантните идеи на почитателите на трансхуманизма. Прескачайки изброяването на тези идеи, които могат да се прочетат в Интернет, искам да поговоря за „мисълта зад мисълта“, която прави разликата между „много“ и „твърде“ почти неразличима.

От какво се управлява днешният свят? Повечето ще се съгласим – не от човечността. Тя може да управлява отделни общности, семейства, дори родове, но като цяло политиката на планетата се управлява от финансовата изгода.

Увеличаването на печалбите, откакто ги нарекохме „фирмени“, а не „лични“, отдавна надскочи цифрата, нужна на човек да издържа в охолство себе си и любимите си хора. Огромни маси пари се възпроизвеждат като някакъв мистичен организъм, като за целта на оцеляването си задвижват войни и екологични катаклизми, като „пътьом“ променят и морала на цели народи, ако той твърде им пречи. А какъв по-неуловим начин да се променя моралът, от този  -  да променим названията на нещата, за да не видим техните същности?

Трансхуманистите считат, че нашата еволюция не е приключила, като технологиите и променливият морал са „новата ера“ в нея. Ето така се срещаме с първото „видоизменено“ понятие:

 

„Човекът трябва да се развива“

Да, трябва, защото развитието е заложено в нас, защото го искаме, защото загиваме, ако не го правим. Но понеже на „машината за пари“ са й нужни производителни единици, които да създават все повече и все по-качествени неща и услуги, на нея (а не на нас!) вече не й е нужен бавният, внимателен, топъл човек, който мисли, избира, обича и жертва. Човекът, който е способен да страда дори на работното място и да постъпва в духа на състраданието, вместо в буквата на закона.  

Тази машина (а не ние!) иска да ни освободи от умора, следователно – и от сън, и от всички неведоми земи, където странстваме в съня си. Дори тия от нас, които не сънуват, имат усещането, че сутрин нещо им се е наместило, и много пъти решават с лекота трудните дилеми от снощи. Вътрешният глас, който говори за естеството на нашия живот, за качеството и смисъла му, говори силно насън. Когато този глас изчезне, психичните заболявания ни настигат със  светкавична скорост.

Да, машината за пари също има интерес от развлекателен и СПА - бизнес, но преди да излекува умората ни, тя създава определени „нужди“ които не са всъщност нашите. Нуждите от лукс, лъскави хотели, нереално красиви жени, лесносмилаеми книги … не са наши нужди, а са „вменени“ отвън. В нашия живот липсва умората от смислен, посветен труд, а е налице умората от преглътнати обиди, вътрешна неудовлетвореност от непостижимите идеали в рекламите и умора от еднообразно натоварване /претоварване/.

Тогава не е чудно защо донякъде идеята ни за „подобрен генетично“ човек обикновено включва висок, рус, красив, или нещо подобно. И умен! И бързо да учи! Не се е чуло някой да е поискал да създаде дете с гени от добри хора, от верни, от честни. Пък и този „ген“ се възпитава чрез личния пример, а не физиологично.

Друга врата, от която изтичаме като засмукани от водовъртеж е въпросът
 

Какво е всъщност Човекът?

 

Моралната търпимост относно задоволяването на биологичните ни страсти и нужди все повече се разширява – яде ми се, защо не? Прави ми се, защо не? С кого ми се прави – не е ваша работа…

Хипер(зло)употребата с нашите нужди от физическа интимност, от любов (партньорска, приятелска и родителска), и т.н. изобщо не е случайна. Откакто критериите „кого да изберем“, кога да го изберем и най-вече, ЗАЩО да създадем семейство останаха изцяло лично право на всеки, като намесата на традиции и роднини не е желана, започнахме да имаме „мотиви“ в интимната област, предимно режисирани от медиите - големият Интелект, към който доброволно и денонощно сме „закачени“.

Оттам произлизат 31 (или вече са повече?) пола, произлизат десетки варианти на родителство, попечителство, временно, полувременно, постоянно … без пари, за пари, срещу заплащане… 

Вместо ФилоСофите (обикналите Премъдростта) с внимание и респект да следват хилядолетния път по опознаването на Човека, все повече свободата на човека законодателно се превръща в оргия на слободията, в която той може утре законно да поиска
 

да не се чувства изобщо Човек

 

Дори ограничената идея на еволюционистите, че човекът бил само едно по-успяло животно, вече отстъпва пред идеята на нови „мислители“, според които човекът е бреме на планетата си, и дори човешкият род да изчезне, това не е събитие от голямо значение!

Дори най-семплия остатък от „морал“, който се съдържа в прословутото изречение „Прави каквото искаш, само да не пречиш на другите“, вече се размива и се оказва … че нямаме право да се оплачем, ако един мръсен завод ни пречи. Защото заводът е част от споменатия в началото механизъм на париправене, който ненадейно измести по важност Човеците.

Но пък ако бебето на съседите плаче, законово може да го екстрадираме доста надалеч от родителите му. Защо да се толерира семейството, щом има стени от вътрешен ред и любов, които го правят като крепост срещу натрапеното от медиите "постоянно нещастие"?

С толкова размити и подменени понятия скоро нищо няма да бъде категорично ясно. Вместо да спорят коя "религия" е по-права, за хората е важно да видят, че правилата на поведение и разбиране за Вселената, закодирани в изначалните вярвания на света, са спасителни, радостни, животворни, но спешно чакат своя съвременен прочит и интегриране в живота на технологичното  общество.