КОЛЕДА ПО КИТАЙСКИ

За разлика от тия, които наесен ги гони депресията, още от соцвремето, а още по-съзнателно, откакто този празник се върна у нас на бял кон, аз започвам да искря в коледни светлини отвътре още от ноември. В сърцето ми по някакъв чуден начин се заражда намерение да зарадвам някого, да възобновя надежди, да заредя батериите, имам неистово желание за украси още преди да започна да мисля  за подаръци.

С какво ми помага пазарът?

Помня първите години на „промените“, когато с трепет купувахме първите красиви коледни картички. След десетина години модата да празнуваме младенеца Христос отшумя и дядо Мраз/Коледа/Кока-кола отново ухилено се намести на картичките. След това започнахме да заменяме картичките с имейли. Фейсбук пък даде възможност да поместим цяла виртуална трапеза на страницата си. Накрая останаха само китайците, които недоразбрали, че вече почти не се поздравяваме, все така усърдно и евтино произвеждат коледен спам.



Чудя се дали да се ядосвам. И си казвам, че пазарът, всъщност, не лъже. Хората не могат вече да се умилят от немощния образ на Божия Син. Хората са наситени от преповтаряне на историческата и религиозната фактология. Може би, ако имаше как, те по-скоро биха празнували деня на Освободителя, който „Ще управлява народите с желязна тояга“! (Не всеки знае, че това също е писано за Христос.)

Да, същият Този, който бихме искали да въдвори правда, да накаже алчните, лошите, тъпите, инертните и безотговорните, заради които хората изтощиха душите си и никой накрая не е щастлив. Нито бедният пенсионер, който не знае как да оцелее през зимата, нито задоволеното дете, което получава последен модел от електронните джаджи.

Къде да Го търсим обаче?

Обитава ли Той под някаква форма в нашия свят? Той ли е вдъхновил възрожденците? Той ли днес оглавява засилващото се движение от добротворци? Той ли топли сърцата на упорито зараждащото се най-сетне гражданско общество? Дали няма да се окаже вместо скрит в яслата, на площада с нещастните майки? Или на бюрото край някой честен юрист? В усмивката на някой решителен лекар, който „не взема бе, насила му давах – не иска“…

Вместо безличната картичка с „Mary Christmas“ може да запалим светилник на празника. За да потърсим – къде обитава днес Светлината? Къде се събират хората? Нима само около масите? А кое може да ги изкара от топлите къщи?

Павлина Папазова

Коментари

Популярни публикации