АКО ВЯРВАШ, ЧЕ ПТИЧКАТА ЩЕ КАЦНЕ НА РАМОТО ТИ...

Най-големия проблем в живота ни са имитаците. Имитацията на вяра, на живеене с вяра, е една от тях.

Независимо дали ще се внуши на повърхностни християни, или на хора с духовни нагласи тип "поръчай си мъж от Вселената", вярата че "Той ще дойде един ден" се препоръчва като печеливш начин на живот. С тази мисъл да лягаш, и с нея да ставаш.

Какво е вредното на една такава вяра, и защо тя може да ни докара вместо свестен мъж, "ало-измамник" като негодника, измъкнал близо милион от влюбена банкова служителка?

Вредното е, че ние не наблюдаваме изобщо мъжете. Ние чакаме "нашия" - различния, уникалния, този, който няма нищо общо с околната среда от грубички типове, склонни да гледат външното у жената, понякога страхливи, а друг път мързеливи...

Ние не опитваме да разберем защо множеството мъже имат проблеми. С какво те имат проблеми. Къде в тях е окован добрият и свестният рицар, какъвто почти всеки човек при определени обстоятелства може да бъде?

Напротив, ние стискаме очи, запушваме уши, "отвратени сме", не разбираме мъжете като цяло, не ги понасяме, не искаме да ги знаем, и се надяваме на невероятното изключение. И ето, то идва. Ние толкова сме повярвали, че то ще дайде внезапно, че притъпяваме всякакви сетива за безопасност. Ето, ТОЙ се появи! Ще запуши устата на нашите недоброжелателки. Ще ни даде възможност за любов и нежност. А що се отнася до материалните му нужди, е, ние нали сме благородни!

Много жени не влагат финанси, защото ги нямат. Но отделят време и сили да помагат в какво ли не на новопоявилия се възлюбен. В наши дни обаче времето е пари. А "мотането" като слугиня на някой, който се оглежда за по-добра партия, също не е от най-верните инвестиции.

Защо такъв тип хора често ни улавят по Интернет? Не е защото "Интернетът е лошо нещо" по принцип. А именно защото там не можем да видим цялостния живот на другия човек, поне не без да се стигне до живи срещи. Отделно е това, че и живите срещи не са достатъчни, ако не опознаем постепенно близките и приятелите на този човек. Сякаш е станало "мода" някои мъже да крият новата си приятелка от всички. Не толкова, задето тя може да не е толкова красива. А за това, че тя може да научи нещичко за мъжа от познатите му.

Някои казват - самотата, самотата е този бич, заради който жените са готови да увиснат на врата на кой ли не "принц"... /Често само принц на сладките приказки./

Не можем сами да променим света, в който свободата на жената доведе до риска от самота. Няма уредени бракове, загубиха се родовите връзки и традиции, затова пък жената работи където иска, вижда се с когото иска, жени се, ако иска и то по свой избор.

Самотата обаче е вътрешно състояние, в което попадат и много семейни хора. И е добре да не затваряме очи и за този факт. Въобще за никой факт не е добре да ги затваряме! Дори екраните, пред които висим по цял ден, могат не само да ни замажат, а и да ни отварят очите, ако четем по-напредничави и живи сайтове.

Усещането, че си "свързан", че си полезен, разбран, подкрепян, че няма да те предадат, е нещо, което можем да изработваме ежедневно чрез контактите си на всяко ниво. И не че това изключва създаването на семейство, но не е естествено да "чакаме" този ден, за да бъдем добри, съпричастни и искрени.