Как ни поДУШват?

"Падение и спасение" - книгата на Весела Тотева, по която е направен новият български филм "Доза щастие"

Бих я препоръчала дори като задължително четиво за млади и стари. Може и да има други такива свестни книги на български, но може и да няма. Много „творци“, интелектуалци и хора, обсебени от своето щастие биха написали съвсем друг тип книга за своите грешки, падания и слабости. За някои дрогата е дори стимул, „портал“ и тем подобни безумия, които убиват и наивните им последователи.

Тази книга е малко телеграфна, но не скрива нито детайл, без да ни потапя пряко в ада на наркоманите. За тези, които умеят да четат фактите, и тази задъхана искрена изповед ще покаже целия ужас.

Най-страшното и най-прекрасното послание в нея са следните:

1/ Никой не е застрахован от духа на дрогата, много от наркоманите както и авторката са нямали семейни проблеми в момента, когато им е предложено. Вътрешните механизми на предпазливост и отказ понякога явно сработват, понякога – не.

2/ Спасение и нов шанс дебнат от всякъде.

Третото послание, лайтмотивът на книгата е: Близките, близките и пак близките! Най-важните хора, които да повярват в теб, когато самата ти съвест на зрял човек ти отказва всякаква амнистия.

Кой знае, може би не съвестта, а гордостта ни пречи да прощаваме на себе си „седемдесет пъти по седем“, както е посъветван апостол Петър? Хора, давайте си шанс! Стотици и милиони пъти! Това е шансът не само на вашето семейство, а и на други губещи, които може да се хванат за вашата „успешна история“ за да се измъкнат на свой ред… както в крайна сметка става и с авторката.

В книгата няма да се види как авторката се е самонавила да оцелее. Но си личат импулсите на самия божествен живот в нея, който понякога дава крила на страха й, та да се измъкне от поредната примка, в която е падала толкова пъти.

В тази книга няма да прочетем и как авторката „отива на църква и Бог я спасява от наркотиците“. Но не е трудно да видим как някои вярващите й близки и детето не изоставят искрената молитва за нея.

Има обаче момент, когато плачът й пред Бога е стъпката, малката „никаква“ стъпка, чрез която огромна милост и сила ще се насочат към нея.

/Подобно нещо четох наскоро и за афроамериканска проститутка, подмятана в "занаята" от 8 годишна, която едва след 25 години заплаква за своя живот, и това мигновено завърта огнен цикъл на протегнати ръце и промени в живота й, които я извеждат, излекуват, и правят способна да основе форма за измъкване и на други момичета/.

Това което обаче ме провокира за заглавието, че ДУХовете се наДУШват, е едно от важните неща в книгата. Моментът, когато след много отказвания и започвания на наркотика, Весела полудява, е описан много ясно. Тя започва да смята, че някой я следи, нарязва с ножица огромна сума пари в къщи, говори напълно несвързано. Лекарите й предвещават доживотни диагнози като „циклофрения“ и т.н. В същия момент, когато тя полудява в хола, от съседния блок се мята и на тротоара загива възрастен мъж. Малката й дъщеря вижда всичко от спалнята. И тя, и майка й, а и непредубедения читател веднага правят връзката с нещо зло, което се е развихрило почти физически близо този ден.

"Знаещите" близки вероятно щяха да приемат новата норма от психиатрия+лекарства+безнадеждност за Весела. Но „непросветената“ й дъщеричка Валя, за която мама е само много болна, затворена е в болница с решетки и плаче по цял ден – се моли.

И вероятно заради тази чиста детска молитва Бог й дава пълно освобождение от психическия проблем „като с нож“, казва Весела – само след две седмици.

Всеки път, когато Весела е на път да се измъкне от хероина, „случайна“ среща отново я вкарва в блатото. И то не толкова чрез дилъри. Колкото чрез хора, които ще й предлагат преживяване което все още харесва, съпроводено с наркотика; или ще изискат от емоционалната й душа „приятелство“ към другите зависими; или неведнъж някой ще опитва да й прелее конкретни страхове, че "НЯМА СМИСЪЛ".

Последният такъв страх я намира, когато Весела решава да спре под лекарски контрол и метадона, в кафенето се намира кой да й говори „от достоверен източник“, че абстиненцията от него е убийствена. Но Животът в нея й дава крила, и тя бяха направо физически от този, който й го говори. И устоява успешно да спре метадона.

В книгата е описана с две думи и разликата на метадона и хероина. С химическия заместител наркоманите също се чувстват добре, но го пият, вместо да го приемат венозно; и освен това там го няма момента на еуфорията, която дава хероинът. Тоест ти живееш като здрав човек на лекарства и имаш своята отговорност да си създадеш радост, емоции, смисъл. Този „житейски товар“ е най-голямата благодат на здравия човек, и Весела го усеща от опит.

Малко ми е мястото да говоря за важността на всяка троха доверие, което получава Весела от роднините си, от работодатели и познати /защото мнозина панически, или направо обидно, късат отношения с нея, разбирайки за обзелата я страст/. Книгата ще го покаже, а благодарността на авторката към тия хора е неизразима.

Ние пък трябва да сме благодарни на Весела. И не само за пределната искреност, понеже тя не е сменила имената на хората, и е пуснала много свои лични снимки от периодите на живота си, докато наркотиците я изпиват. А най-вече за това, че когато след десет години "чиста" започва да пише книгата си, усеща силата на едновремешните ужаси отново да диша във врата й. Сякаш НЕЩО не иска тази книга да бъде написана. Но Весела устоява, и го прави докрай...

Някои знаят древната мъдрост, как „Злият дух излиза от човека, но като се върне и намери къщата празна, се връща заедно със седем по-лоши“. Весела минава през различни страсти. От дете започва с непокорството, което звучи „яко“, но е бунт срещу духа на доброто, което е идвало чрез родителите й. Рано се започват и историите със секса, като нещо „нормално“ с този и онзи. Интересно е, че когато донякъде заживява с наркоманията, отгоре й идва и огромен дух на алчност. Като веднага след алчността нещо идва да я подлуди и да отнеме самоличността й. Преди да се измъкне от метадона като последна спирка минава и през марихуаната...

Какъв е изводът? Колкото и горди материалисти да сме на думи, а още по-често, на дело, ние живеем в духовен свят. Бих казала, в гъсто населен духовен свят. Живеем в постоянна духовна война между доброто и злото. Трябва да си помагаме.

На един наш приятел „повечко му се пие“. Друг „не може без компанията на телевизора“. Трети не може да се „разтовари“, ако не обижда постоянно хората наоколо, сякаш като в народните приказки „бълва змии и гущери“. Дали тези хора са свободни? Дали са наистина себе си? Отговорът остава за нас.

-----------

Весела е „чиста“ от хероин и метадон над десет години. Продуцент е на предаването „Тази сутрин“ по БТВ.

„Задавала съм си въпроса „Защо“ много пъти. За мен това е дух, който влиза в теб, заживяваш с него и не можеш да избягаш. Ако се опиташ, той те намира. Не те пуска да си свободен. Много е страшно. Метадонът бе средството, лекарството, да остана жива. Но причината да се изцери душата ми, да съм свободна и да съм това, което съм днес, е Бог. Нямам друго обяснение. Повярвах, че съществува и за мен Той някак си ме изцери. Оправих се, успях в живота, освен голямата дъщеря имам и син на десет години, работя прекрасна работа и имам пълноценен живот.“ - Весела Тотева

"Майка ми така наричаше хероина – дух, демон. Казваше ми: Усещам духа на хероина, знам, че е тук, наоколо, но никога няма да го допусна отново до себе си. Тя говореше свободно за това, не криеше нищо. Беше преодоляла демона на всички нива. Двете с нея имахме еднакви татуировки с надпис „агапе“. На гръцки „агапе“ е най-чистата любов. Тези татуировки символизираха връзката между нея, мен и Бог, който ни спаси от всичко това." - Валя, дъщеря на Весела