СИВОТО ПЕТНО НА УНИЛИТЕ

Има рани на самото общество, от които ние се опитваме да се скрием, като увеличим своето лично щастие.

Навън е мръсно, но нашият апартамент е прекрасен, а ако имаме пари, ще побързаме да се изнесем "в чист квартал".

В случая с местните избори, никой не ни харесва, или дори не познаваме кандидатите, и от болка и безизходица предпочитаме да не се занимаваме с тази "помия". Отиваме "за гъби" и се превръщаме в сиво петно.

Не е толкова скъпо хората в останалите шарени ивички да бъдат купени. Дори цената на гласа им се качва. Защото и с 200-300 души вече може да се направи много! Щом десетки хиляди въобще не се интересуват за идат до урните.

Един мой приятел наскоро даде сравнение на тъмните места в живота ни /тия, за които не вярваме че може да има промяна/ с тъмна стая, която искаме да напуснем, вместо да й прекараме осветление.

Е, не ни мързи да идем до урните, ще кажете, друг е проблемът - НЕ ВЯРВАМЕ, ЧЕ ИМА СМИСЪЛ...

Това е точно така. И неверието се сее от медиите! Мога от опит да кажа, че на конкретните избори аз и доста други хора сме гласували с преференция за 41-я , /последния/ кандидат от една листа, и за втори път го направихме общински съветник!

Така че ако и за други не толкова лоши кандидати някой се беше тръснал да стане и да гласува, нямаше уникати или примати да управляват големите и малките градове.

А ако някъде се затвърди практиката да управляват нормалните, в поробените от ценкочоковци места хората ще наберат дързост да се преборят и да по-добро.

Свободата на словото, свободата на глас, ако и постоянно атакувани, в момента са факт. Не искаме да си спомним времената, когато това бе немислимо! Не искаме да оценим това, което сега имаме. И дори някой от най-заспалите и окаяните смеят да поплакват за стар или нов тоталитарен режим, в който хляб щяло да има за всички.

Не трябва хлябът и свободата да са от двете страни на везните. Трябва да ги има и двете. Щом някъде може, и при нас може. Само трябва повече вяра, и работа.