КАК ДА СЕ ОБЕДИНИМ? КОИ ЩЕ СА НОВИТЕ ЕНИЧАРИ?
Стара истина е, че хората не могат да се обединят “по принцип“, както не може да се срещнат с уговорката „дай да се съберем утре вечер“.
Винаги възниква въпросът „къде и кога?“
Че времето „кога“ е вече „сега“, и даже сме пропуснали индикациите за опасност, е повече от ясно…
Но „къде“ означава, че можем да се обединим само около идея и то ясно изразена.
Наблюдавам, че в групите на протеста основна слабост се оказват множеството членове на закончета и закони, които могат да се тълкуват „и тако и вако“; и цялата енергия за обяснения и спорове отива в тази посока.
Противниците на протеста съзнателно иронизират именно това плъзгаво за непрофесионалисти място... ала какво ще се пипа в законодателството и доколко то ще се спазва, е само СЛЕДСТВИЕ на други неща, които за хората са кристално ясни и позицията им е „НЕ“!
А именнно – политиката на държавата /и на допуснатите от нея организации/ КАКВО Е ТО ДЕТЕ, ПОЛ И СЕМЕЙСТВО?
За щастие в България още не е прокаран друг закон, така че "семейство" наричаме съюз между мъж и жена. Детето, по правило и разбиране, е тяхното родено или осиновено дете.
Хубаво е, че в България все още думата „мое“ и „наше“ дете означава нещо! Означава отговорност, вкл. и върху решенията на малкия човек – какъв цвят детско гърне ще му купиш, до колко часа ще стои пред телевизора, ще му родиш ли братче и така нататък.
Стремежът на определени сили е тази отговорност да се отмени и да се счита, че човекът има ЗРЯЛА воля от твърде малък. Така ще му се отворят врати да избегне нормалните семейни правила, за да отиде „на свобода“ при едни други лели и чичковци, които ще му угаждат … ала и ще го използват за гнусни неща, от които родните му родители с живота си биха го отбранявали.
Все още по нашето законодателство полът е биологичният външен вид, с който е роден човекът.
Но: В други страни традиционната сексуалност вече законово се приравнява на всеки друг вид подобни пориви, като се насърчава голямото колебание и смяна на мнението по въпроса кой си ти, какъв си, какво предпочиташ да притежаваш и изразяваш като пол.
Щом законово там „семейство“ е по-скоро двойка /или може би „бройка“?/ индивиди, които искат да правят собствен вид секс и да отглеждат малолетен индивид... то всяко дете, което се е почувствало „огорчено и разочаровано“ (както пише до „горещото телефонче“ 111-116) може да попадне в лапите им.
И промиването на мозъка му, за да стане доволно на новото място може да не е толкова трудно. То ще стане „еничар“ на новите порядки, и ще се върне, уви като „доволна от свободата си“ бойна единица срещу тия Родове, които са го създали. Защото в наши дни не ЕстЕството и Истината, а Удоволствието започва да се издига като божество.
КЪДЕ СБЪРКАХМЕ?
„Къде сбъркахме“ е неприятен въпрос, още повече, че винаги обичаме друг да е виновен. Но ако не се знае причината за болестта, съвсем скоро врагът, който отблъснем фронтално, ще ни превземе отстрани или в гръб. Когато не знаем причината той изобщо да е станал така силен!
А причината е, че врагът е и отвътре. Божеството на Удоволствието отдавна живее като паразит и в нас. Първата част от семейните ценности – бракът, вече се е превърнала в нищожна. И тук не говоря за разводите – основателни или не. Говоря за секса за удоволствие, за притежаването на една жена и мъж без брак, за създаването на дете без родители, просто защото за момента така искаме. (А утре – не искаме.)
Вторият паразит е същата тази родителска отговорност, за която сега сме се хванали здраво да я получим. Понеже държавата започва да ни я отнема с бързи стъпки. Същата тази родителска отговорност какво учи детето ни, какво обиква, какво въплъщава и изобразява от доста години е неглижирана, а от някои прослойки на обществото – направо изхвърлена зад борда. „Учителите да му мислят“ или „аз от работа нямам време“ е основното, което хората казват по въпроса.
Има една такава древна притча „Понеже не го цениш, аз ще ти го отнема…“ ; "И ще изядеш десет каменни хляба, и ще скъсаш десет чифта железни обувки, докато отново си го получиш..."
Познаваме ли себе си в тази притча? автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/
Винаги възниква въпросът „къде и кога?“
Че времето „кога“ е вече „сега“, и даже сме пропуснали индикациите за опасност, е повече от ясно…
Но „къде“ означава, че можем да се обединим само около идея и то ясно изразена.
Наблюдавам, че в групите на протеста основна слабост се оказват множеството членове на закончета и закони, които могат да се тълкуват „и тако и вако“; и цялата енергия за обяснения и спорове отива в тази посока.
Противниците на протеста съзнателно иронизират именно това плъзгаво за непрофесионалисти място... ала какво ще се пипа в законодателството и доколко то ще се спазва, е само СЛЕДСТВИЕ на други неща, които за хората са кристално ясни и позицията им е „НЕ“!
А именнно – политиката на държавата /и на допуснатите от нея организации/ КАКВО Е ТО ДЕТЕ, ПОЛ И СЕМЕЙСТВО?
За щастие в България още не е прокаран друг закон, така че "семейство" наричаме съюз между мъж и жена. Детето, по правило и разбиране, е тяхното родено или осиновено дете.
Хубаво е, че в България все още думата „мое“ и „наше“ дете означава нещо! Означава отговорност, вкл. и върху решенията на малкия човек – какъв цвят детско гърне ще му купиш, до колко часа ще стои пред телевизора, ще му родиш ли братче и така нататък.
Стремежът на определени сили е тази отговорност да се отмени и да се счита, че човекът има ЗРЯЛА воля от твърде малък. Така ще му се отворят врати да избегне нормалните семейни правила, за да отиде „на свобода“ при едни други лели и чичковци, които ще му угаждат … ала и ще го използват за гнусни неща, от които родните му родители с живота си биха го отбранявали.
Все още по нашето законодателство полът е биологичният външен вид, с който е роден човекът.
Но: В други страни традиционната сексуалност вече законово се приравнява на всеки друг вид подобни пориви, като се насърчава голямото колебание и смяна на мнението по въпроса кой си ти, какъв си, какво предпочиташ да притежаваш и изразяваш като пол.
Щом законово там „семейство“ е по-скоро двойка /или може би „бройка“?/ индивиди, които искат да правят собствен вид секс и да отглеждат малолетен индивид... то всяко дете, което се е почувствало „огорчено и разочаровано“ (както пише до „горещото телефонче“ 111-116) може да попадне в лапите им.
И промиването на мозъка му, за да стане доволно на новото място може да не е толкова трудно. То ще стане „еничар“ на новите порядки, и ще се върне, уви като „доволна от свободата си“ бойна единица срещу тия Родове, които са го създали. Защото в наши дни не ЕстЕството и Истината, а Удоволствието започва да се издига като божество.
„Къде сбъркахме“ е неприятен въпрос, още повече, че винаги обичаме друг да е виновен. Но ако не се знае причината за болестта, съвсем скоро врагът, който отблъснем фронтално, ще ни превземе отстрани или в гръб. Когато не знаем причината той изобщо да е станал така силен!
А причината е, че врагът е и отвътре. Божеството на Удоволствието отдавна живее като паразит и в нас. Първата част от семейните ценности – бракът, вече се е превърнала в нищожна. И тук не говоря за разводите – основателни или не. Говоря за секса за удоволствие, за притежаването на една жена и мъж без брак, за създаването на дете без родители, просто защото за момента така искаме. (А утре – не искаме.)
Вторият паразит е същата тази родителска отговорност, за която сега сме се хванали здраво да я получим. Понеже държавата започва да ни я отнема с бързи стъпки. Същата тази родителска отговорност какво учи детето ни, какво обиква, какво въплъщава и изобразява от доста години е неглижирана, а от някои прослойки на обществото – направо изхвърлена зад борда. „Учителите да му мислят“ или „аз от работа нямам време“ е основното, което хората казват по въпроса.
Има една такава древна притча „Понеже не го цениш, аз ще ти го отнема…“ ; "И ще изядеш десет каменни хляба, и ще скъсаш десет чифта железни обувки, докато отново си го получиш..."
Познаваме ли себе си в тази притча? автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/
Коментари
Публикуване на коментар