КАК ДА ИЗЧИСТИМ БЪЛГАРСКАТА СИ КАРМА?

юли 01, 2019

КАК ДА ИЗЧИСТИМ БЪЛГАРСКАТА СИ КАРМА?

Все по-често във форуми и социални мрежи се споменават сентенции, съдържащи думата „карма“. Звучи някак духовно. Малко в смисъл: „Вижте, аз чета Конфуций и Лао Дзъ“. (Отделна тема е дали множеството мисли, приписвани в Интернет на Конфуций, въобще са минавали през главата му.)

За съжаление голяма част от странното безразличие на народа ни по обществени каузи, е обусловено не само от посттоталитарния страх, а и от псевдодуховни учения, наводнили в последните години пазара, които постигнаха едно оттегляне на интелигентните хора от активна „деятелност“, както са я наричали възрожденците.

Активната „деятелност“ на мнозина от нас се пренасочи към спазване на диети, изследване на минали животи, ползване на съмнителната услуга „регресия“, да не говорим за астрологията, която освен смешната си форма в ежедневните вестници има съвсем реална и обсебваща форма в главите на някои хора.

На практика, съвременният „духовен“ човек, осъзнавайки, че сме подложени на много нечисти и вредни духовни влияния, се е концентрирал лично да се пази и да се очиства от тях, както и да очиства своята „карма“ (под тази дума масовият читател най-общо разбира „житейска съдба, по-нататъшно благополучие“).

Не предлага ли същото и религията, ще каже някой. Да се иде на изповед, да се пазят постите. Не е ли същото? За съжаление „рибата се умирисва откъм главата“ и заради липсата на гражданска позиция у доста църковници, има силно усещане за мухъл и отлив дори на идеалистите от такова последование.

Неидеалистите пък са съвсем практично настроени по въпроса с житейското си благополучие. Народът от край време е свикнал, че където има дълга опашка от лъскави хора, там ще да дават качествената стока. В църквите е безплатно, а никой не ходи. На скъпите семинари, напротив - ходят мнозина. Значи..?

Между другото скъпите семинари и доста съвременни духовни учения претендират, че са извадили нещо доста по-старо отпреди книжнината на най-старите известни религии. Нещо древно, винаги работещо, съкровище от самата майка-природа. В този смисъл, нормално е хората да търсят нещо толкова старо, още непокварено от войните между протестанти и католици например.

Има ли нещо така древно и в нашата земя, богата на такава невероятна традиция още от траките? Ако се върнем на сентенциите – да, има. Това са така наречените народни поговорки. В българските поговорки е заключена хилядолетна работеща мъдрост. Като познаващи Твореца като Личност, и създател с лично отношение към Творението Си, българите разбират, че светът работи чрез причинно-следствени връзки: „Който копае гроб другиму – сам пада в него“; „Който се хвали, не пали“; „Който не пази чуждото, той и свое не ще има“ ; „Която овца се дели от стадото, вълкът я изяжда“.

Но както много пъти става, прекалено простото и евтино лекарство понякога бива подритвано. Докато човек не се разболее тежко. Тогава започва да пробва и сода, и оцет. По същия начин народните поговорки винаги са близо до нас. Ние сме ги чували от деца. И съответно понякога ги презираме. Ала те работят. Работят неумолимо, защото словото е основният механизъм, който движи нашия свят. Думите, които изричаме, дори вече и според учените биолози, сътворяват или рушат реалности. Думите, с които предаваме послания на поколенията, са най-голямото съкровище, способно да ги опази като личности, семейства и народ.

В наши дни обаче е лесно да кажеш „аз следвам тази и тази школа“, а доста трудно да живееш като ученик на Мъдростта. Мъдростта, която ще ни помогне за житейско благополучие, се изявява във всичко около нас. Ако внимателно проследяваме съдбите на хората, политиците и народите, вероятно ще усвоим още мъдрост. Ако виждаме последиците на Своите постъпки (и спрем за малко за всичко да виним държавата и комшиите), също ще научим кое работи, кое е животворно и кое – пагубно.

Някои се страхуват от конспирации дотолкова, че почти се отказват да мислят. „Защо да четем, защо да мислим, като в медиите обикновено ни се представя измислена реалност?“ За изцеление на такъв човек е добре да си създаде навика да влиза в истински реалности.

А на тия, на които им звучи архаично да слушат за „правда“ и „кривда“, и предпочитат теорията „всеки има своя истина“, ще напомня, че и по този казус народната мъдрост отдавна се е произнесла: „Правдата е кисела, а кривдата е сладка“... но „Ако правдата не помогне, кривдата – никога“.