ДОЙДЕ ЛИ КРАЯТ НА ВЕЛИКИТЕ ЛЮБОВНИ ИСТОРИИ?

Мислили ли сте за връзките, които бързаме да скъсаме, „понеже на хоризонта се е задало нещо по-добро“? Колкото и да боли, ние проявяваме решителност и ги късаме. И тук изобщо не говоря за подписи, а за нагласата ни дали нещата са трайни или „пробни“.

Няма да говоря и дали „това от хоризонта“, погледнато по-отблизо, също ще покаже своите недостатъци. По-скоро се питам, дали с нагласата си за „временно и пробно съжителство“ ние изцяло не игнорираме възможността връзката да се развие и да се справим?

Мнозина от нас сякаш са закърмени с идеята, че „хората не се променят“. Местят се от човек на човек, опитвайки да получат от него ресурс, или да го задължат да приеме техния, без изобщо да се прояви гъвкавост. Това може да се сравни с нееластични части в механиката, които стават само за определени свръзки и за никакви други. Такива хора може и цял живот „да търсят подходящия“ вместо да се променят или да помогнат на другия да стане по-податлив на мисли, идеи, промяна.

„О, ще го накарам!“ – има и такива механични части. След общуване с тях каквито и да са били нагласите ти, те нараняват и „блъскат“, докато накрая наместят във връзката своите изисквания. Но кой от нас би опитвал зарядното на друг модел телефон, докато напълно разбие своя, и то „стане“? Защо ли тогава го причиняваме към душите си…

Когато родим дете, ние не го вземаме „в гаранция“, а завинаги. Затова и най-големите постижения на любовта са в отглеждането на деца, дори инвалиди или с други проблеми. Ако разберем, че при подобно двустранно отношение към една връзка ще постигнем подобни велики резултати, сигурно бихме разбрали някои от „великите любовни истории“ на миналите векове… автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/