КРЕПОСТ

Завиждайте ми,
аз съм крепостта.
Годините втвърдяват хоросана ми
и става простият съюз на камъни
съюз между живота и смъртта.
Пронизват ме отвесно дъждовете,
катерят се по мене ветровете,
звука на флейта за да угасят.
Зове ли ви на обичта гласът,
бъдете мои гости,
но на моста
оръжията свои оставете.
Аз пазя огъня.
И мисълта
за моя дълг
лекува странно раните
от огнеметите и от тараните.
И нека стяга гладната обсада,
и нека жажда пренесе от ада,
с оръжия да стреля бронебойни,
с уловки недостойни и достойни
ликът си нека майсторски мени
тоз, който е решил да ме превземе…
Но нека само не посели семе
неверието
в моите стени.

Атанас Звездинов