КАК ДА НАПРАВИМ ЖИТЕЙСКИ РЕСТАРТ?

Някога му казвахме „равносметка“. Но не е съвсем същото. Обикновено избягваме равносметката (дори по Нова година), защото изкарваме „приход-разход“ на загуба. А кой иска да приеме като загуба целия си нелесен живот?

Или се сещаме колко зле сме постъпили с някого, ама пък преди това „той как ни обиди“, а от друга страна – „за него този период никак не беше лесен“, а от трета страна – „на нас да не ни е било все лесно…“

Така че, без равносметки.По-добре ни е да не гледаме назад.

А и напред, също. При всички черни прогнози в мрежата – пчелите умират, въздухът се замърсява, не можем лично да изгребем пластмасата в океана, а и китайците идат… Не, по-добре в настоящето.

Но и в настоящето душата ни често ври като в котел. Мятаме се като риба на сухо. И си казваме – изход, къде е изходът? Йога, медитация, терминал 2?

Затова според мен има полза не просто от твърде емоционалните равносметки, а от по-дистанцирани. Където наблюдаваш живота си като някакъв имот. Да, той е имот. Дори с грешките. Или с „лошия старт“. С брака „на инат на нашите“. Със зле възпитаното дете. С компромисите, допуснати, за да останем на работа. С масата загубено време във клюки. Това си е нашият живот, нашият имот.

Каква е ползата на по-късни години да осъзнаваме, че някой избор е бил погрешен, ще каже човек? Та нима дори децата искат да чуят нещо от житейския ни опит, някакви съвети?

Има един тънък момент, че не само децата, а и повечето от нас не обичат да слушат съвети. Освен когато сме доста зле и сами сме отишли да ги получим от някого.

Но ползата от житейския опит е друга. Най-напред, той е все по-скъпоценен, защото за разлика от морето информация в медиите е ПРОВЕРЕН. Лично от нас. Тоест, той не носи скрита реклама и не служи на нечии интереси.

И второ, защото ако имаме желание, този опит може да ни научи да мислим. Не просто за да се пазим „да не постъпим пак така“. А за да разберем механизмите „защо нещата работят така“.

Иначе, можем да видим маса хора, които след неуспешния брак отказват повече да се ангажират, и живеят в неопределена интимна връзка ден за ден. Дали именно поетата отговорност и подписът, са били причината за провала на предния брак? Не, разбира се. Но подписът е бил причина за нелеките съдебни дела, а поетата отговорност е породила критични погледи от околните: „Защо не устоя в обещаното?“.

Така че хората не осмислят кое в самата институция „семеен живот“ не са разбрали и не са овладяли, а продължават по надолнището, като влошават качеството на това, което дават и получават.

В една ценна дискусия по темата (тук) се напомня, че когато сами не задействаме развитие, в света действа втория закон на термодинамиката, наречен ентропия /разпадане/. Нищо не еволюира само по себе си. Напротив, водеща е инерцията – и можем да го видим у повечето свои познати. Отговорността и способността за еволюция е в самото ни мислене, което не трябва да деградира.

Един от най-силните лостове за подхранване на нашата способност за мислене и промяна – на своя и обществения живот, е способността да мислим, да преценяме (като признаваме, че понякога не преценяме правилно), и често да правим равносметки.

Да, но една такава равносметка може да ме направи нещастен! - ще каже не един между нас. Да, не е изключено равносметката да направи човека и болезнено завистлив.

Реално обаче, не равносметката или успехът на другите ни правят нещастни и завистливи. Такива ни прави пълната липса на вяра, че на нас може тепърва да ни се случи нещо добро. Така че ние или се обучаваме да си „пооткрадваме“ щастие за сметка на другите, или се удоволстваме в постоянната критика към тия, на които иначе бихме завиждали.

Откъде би извирала тази вяра? Има ли причина у един логичен човек, способен на равносметки, да се таи ирационалната вяра в бъдещи хубави дни? Ако се загледаме, светът все повече става „ирационален“ и дори водещите индустрии и политики отдавна ползват духовните механизми за успех! Не винаги добри механизми, но все по-често духовни, невидими за окото. Заради тяхното доказано действие. Понеже индустриите се стремят към печалба, и не държат да имат логическа обосновка за всички неща. За тях е важно, че действат.

Колко повече ние, които търсим благото в личния си живот, не желаем да грабим и мамим, имаме основание да се опрем на вековния човешки опит, че съществува Личност (не просто Сила), която помага на нямащите, помага на глупавите и на изоставените, когато имат вътрешно търсене и смирение.

В този смисъл, човек може напълно да се възползва от „световната равносметка“. Да изследва. Да чете. И скоро ще застане в благоговение пред Силата, която е движила историята, откритията в науката, сферата на човешките права и много други неща.

А какви хубави дни може да види някой много възрастен, или вече болен човек? Странното е, че заради рекламите наоколо ние изобщо сме ограничили познанието колко много неща могат да ни направят истински щастливи. Те не са само „е, поживях си с хубави жени, пътувах по света, вкусих от славата“. Нищо от това минало не топли в настоящето. Не стига и трайният резултат „построих дом, изучих децата, създадох добра фирма“. Може и да не си създал. Или ако си създал, да не си ги посветил на благоденствието на човечеството и рода.

Това са големи тайни, които аз самата докрай не познавам, нито мога да ги изпиша в една статия, но са свързани с това човек да осъзнае своето място във вечната история на света. Това, че преминаваме към друго измерение не е само причина да се надяваме „ех, дано там нещо по-хубаво да преживея“. Телесният свят е изключително важен. Докато сме в него, можем да го освещаваме и облагородяваме с най-малкото свое действие, поглед или дума. Така че равносметката ни е полезна за житейски рестарт именно сега, в този момент. автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/