ЗАЩО СЕ РАЗБИРАМ С УМНИ ХОРА?

„Умните хора не са на мода…“ Хайде де! Аз пък ги подушвам отдалеч, наслаждавам се и си почивам, когато говоря с тях.

Умът им щрака завидно бързо, но не е само това. Те слушат, разбират и усещаш, как мислят. И отговорите им не са стереотипни. Независимо от характера им, в тях има един миг на тишина и наслада от това да установят истината. Може да са математици. Може и да не са. Но математиците в случая ще ме разберат. Насладата от решена задача не е точно емоцията от победата на любимия отбор. Това е миг чиста наслада от истината. Дори ако решението е „корен квадратен от пет седемнейсети“.

Знаете ли, че има и умни хора, които се преструват на глупави? Да, странно е. Те вместо да приложат острието на мисълта си, привидно изпадат в скромност, изразяват неувереност, че изобщо нещо могат да направят, хвалят ума и образованието на другите присъстващи … когато обаче нужда им се налага - решават проблема, и го решават прекрасно. Като накрая казват, че е станало съвсем случайно. За да останат приети. За да не ги намразят околните. Което не е задължително, разбира се. Чистият ум извиква и чисто възхищение, като красотата на женско лице с изчистени линии. Хората се успокояват, когато наоколо има някой умен, схватлив, който ще се оправи с нещата.

Реално от всеки умен има и по-умен, и затова истински умните хора не бягат от конкуренцията, а изпадат в непонятна за мнозина радост да обсъждат неща на своето ниво и на своята скорост. Защото и умният човек се уморява винаги да обяснява и преподава, а има нужда с някого да сподели своите противоречия, въпроси и търсене.

Дали умните жени плашат мъжете? Зависи. Ако се вярва на народните поговорки, напротив - умната жена въздига мъжа си. Като не го унижава. И като не го измества от неговия дял. Но това е тема за друг разговор.

Може ли да ни бъде скучно с умен човек? Както "една лъжа повлича друга лъжа", така и една изнамерена истина ни води към вратата на друга истина. Умните хора не спират, просто вървят. Ако не са „повредени“ от образователната система, те не трупат факти, а мъдрост.

А може би да ни бъде леко хладно с умен човек? Колкото и да е странно, може. Усетът, че той няма да ни защитава разпалено, без да мисли, когато не сме прави, може да ни се стори „студенина“. Малко като дърво със здрав корен, на него можем винаги да се опрем, но не може навсякъде да го мъкнем със себе си като плюшено мече. В някои наши неща той няма да поиска да влезе.

След като дотук нищо не споменахме за дипломи и шестици ... кой е „умен човек“ и кой не? Някои наричат „умник“ обикновения хитрец. Други наричат „умник“ егоиста. Аз също имам свята гледна точка. И в резултат, както е казал народът, ще видим накъде ще ни отведат...

„Ум царува, ум робува, ум патки пасе.“

автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/