КАКВО Е ВЯРНОСТ?

Вървя си по улиците и срещам много семейства с малки деца. Явно е вярно, че въпреки реалната криза, и въпреки измислеата криза, за която нарочно ни облъчват в медиите, вече доста хора се решават да имат деца. Защото не може вечно да чакаме "идеалните благоприятни времена".

Може да се запитам дали имат "сключен брак", но се питам по-скоро друго. Дали са си верни. Дали искат, дали могат да бъдат верни... И изведнъж разбрах нещо.

За да цениш избора на другия да бъде с теб, и верността му да се ангажира с теб, с твоите радости, грижи, планове и мечти, ти трябва да спреш да се смяташ за безгрешен и безрайно интересен. Да си кажеш: "Това е ежедневно чудо, че този мъж/жена/ е избрал да слее живота си и енергията си с моя!" Тогава от тази безкрайна благодарност към Бога и към човека произтича не просто насрещна вярност, а и дълбока отговорност, едно невероятно усещане за стойност, което страстта не може да осигури. Те могат взаимно да се разпалват, да се допълват, но не са едно и също нещо...

В Интернет набират популярност сайтовете, предизвикващи ни към повече самочувствие. Но те се плъзгат леко встрани от целта, заменяйки самоуважението с безмерно самочувствие, най-често без покритие. За съжаление колкото са добрите хора със смачкано самочувствие, ставащи жертва на насилие, психотормоз или обикновно използвачество... толкова са и тия, които на половин забележка скачат: "Той ли бе? Тя ли бе? Да се благодари, че сме още заедно! След ВСИЧКО, което правя за връзката". Уви, такива може до време да поддържат страстта... но за верността и благодатта от нея едва ли могат да знаят нещо.

И, да, именно това искам да кажа. В така популярната територия на семейството има неоткрити и познати на малцина острови! Има преживявания, които може и до гроб да не познаеш. Защото не допускаш, че ги има. Защото поначало си застанал в погрешна житейска позиция - не като благодарен син и дъщеря на Твореца, а като неблагодарен елемент, който постоянно "си търси правата". Вместо да търси да дава права и свобода на околните.

автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/