МИСТЕРИЯТА НА ЖЕНСКАТА ДРЕХА

В разговор с моите колежки напоследък установих, че всички сме се изморили … в търсене на дреха. „На цялото изобилие в магазините днес?“ - ще кажете? Да. Оказва се, че масово търсим дреха, която да не е облепена с реклами, надписи, пайети или едри мъниста. И не, не е „от възрастта“. Интелигентната жена понякога търси дреха, която да е свободна от послания, за да може да сглоби и предаде на света посланието за своята собствена индивидуалност.

Напоследък прави впечатление, че дори сакралния и много личен елемент в бижутата, символите и знаците, които човек носи на врата си, биват услужливо изместени от лъскави висулки, пискюли и ланци, предлагани ни заедно с блузите: „Какво ще комбинираш, ето ти го готово!“ Но това също е вид капан. В този смисъл не се учудвам толкова, че доста жени в крайна сметка прибягват до татуировки. /За жалост чрез тях най-често рисуваме китайски или други чужди символи, като не разбираме докрай какви духовни сили стоят зад тях./

Много е тънка границата кое в дрехата ни е себеизразяване, и кое е внушено послание от самите дизайнери. През вековете облеклото на жената е показвало нейните достойнства, както и облеклото на мъжа – съответно. Днес дрехите също имат за цел да покажат определено „ниво“ на мъжа и жената, но рядко презентират друго, освен секс. От „наивните“ момичешки наглед рокли, които подсказват, че жената е готова да загърби житейския си опит заради някое „свежо“ преживяване… до „смъкнатите панталони“, които някои с изненада научават, че идват затворите на САЩ и са били откровена покана за секс.

Най-често масовите женски дрехи днес показват „разкрепостеност“ от всякакъв характер. Понеже така приличаме на „звездите“, които ги носят в своите шоута /където и сексът продава/. Дори когато някоя дреха е „семпла“, интересна или просто красива, в повечето случаи манекените в рекламата я обличат и носят отново с излъчване, което недвусмислено внушава какво трябва да предлага една жена. И жените (можем да го забележим като натиск дори в самите себе си) с полуусмивка, с компромис, с „какво пък толкова…“ се поддават.

Особено опасно е това за младите, защото търсенето на собствената личност при тях още не е завършило. Обличайки дреха, или дори – следвайки цяла модна линия с определени послания, девойките бързо се превръщат в това, което изобразява дрехата. От там, до първата „съответна“ постъпка разстоянието обикновено е вече една крачка. „Момчетата най-после ме забелязаха“. Да, но като каква?

Казано по друг начин, дрехата призовава. И призовава много силно. Може да покаже нашата любов към красивото, може да покаже, че жената разбира къде е нейната красота, може да покаже нашето настроение или отношението към събитието, на което присъстваме. Съответно на това дрехата призовава разумни хора, които да оценят това отношение. Или призовава неуверени хора, които искат нещо по-добро в живота си. Хора, способни да усетят и да се възхитят.

Но много по-често дрехата на съвременната жена призовава похот, призовава помисли, които не са адекватни на семейното или служебното й положение, или /много често/ призовава бурен присмех заради пълната липса на вкус. Обаче лозунгът „На мен пък не ми пука“ често продължава да стои ярко върху такива жени, които би трябвало да са чули поне от най-близките си, че обличат неща, които не им отиват.

В последните години кошмарът за зрелите и по-пълните жени е модата тип „вие не ме интересувате“. Дизайнерите често правят модели подходящи само за един тип тела, само за една възраст, само „за един акъл“. Понеже моделите за тях изглеждат по-привлекателни на рекламите. Ако случайно изглеждаш по друг начин, нищо не ти остава освен сляпо да се натъпчеш в прилепналите одежди, и да си кажеш „карай, то май всички са така“. Или да обикаляш до припадък сайтове и магазини, докато сглобиш нещо стилно.

Всъщност голяма част от посланието на дрехите /особено в големия град/ е вик на самотния, загубен в тълпата човек. Друго си е да покажеш наполовина обръснат череп, зелени кичури и различни по цвят обувки. Каквото и да ти струва, поне няма да преминеш „сив“ през живота. Може би на някакъв етап за младите и това да е жизненоважно? Може би по-безобидното е едно момиче с подрънкващо от верижки яке пред откровените послания тип „лесна съм“? Реално обаче, дрехата с „откачено“ послание обикновено причислява жената към определена група и мода. Така много от младите момичета не се чувстват „беззащитни“, дори когато очевидно се возят сами в автобуса („Ами ако някой от бандата им е наблизо?“) Други пък отправят сложно интелектуално предизвикателство, свързано с разчитане на кодове. Ако някой „момък“ успее да разчете посланието и да срине защитата, той има достъп до вниманието на въпросната хубавица. Какво да се прави, и днес някои девойки, отвратени от масовата тъпотия, обичат да поставят загадки като царските дъщери!

А това е нещо, за което си струва да се помисли. Царските дъщери. Ако тръгнем оттам в разбирането за себе си, ще достигнем не само до причините нашата народна носия да впечатлява целия свят, а и до някои насоки как в наши дни да организираме облеклото си.

Някогашната носия на българите /това личи от упоритите опити на турците да забранят високата сокайна украса/ идва директно от царските ни дворци. Народът, населявал нашите земи е бил народ на царе, наричани „хик-сос“ /царе-пастири/. Отговорността, мъдростта, властта и благодеянията са били характерни за техния характер, което може да се види дори от историята. Същият този народ е завладял за известно време древен Египет и му е предал мистериите на тракийската цивилизация. Знаците в нашите носии са извадки от образна писменост, която едва по-късно е намерила израз в йероглифите. Дори бабите които са редели обредните хлябове са знаели, че чрез знаците в тази писменост призовават добро, сила, ред и късмет.

Доста голяма част от старинните ни носии дори имат ръкави-криле. Оказва се, че някога може и да сме умеели да летим? С мисълта, проницателността и високия си дух българите са постигали невероятни неща. Последното сред които е утвърждаването на младата ни държава в голямото европейско семейство след 500 години „отсъствие“. А днес, имайки Интернет, ние вместо да летим, много по-често „клечим“ пред телефона. Но това е друга тема на разговор.

Понякога казваме, че жената облича определени дрехи заради другите жени. Това не е нещо ново, открай време жените са се надпреварвали да покажат своята работливост, мъдрост и красота. Но защо ли в съвременния език постепенно спира да се употребява дори самата дума „красива“? Заменят я с „поддържана“, „яка“, „секси“ и т.н. Сякаш дори самите думи намекват, че се търси някаква женска енергичност и самодостатъчност, при която не е чудно, че момичета се бият за момчета, а момчетата забравят да са кавалери. „Яката“ жена следва да умее да се погрижи за себе си. И да осигури пари за „поддръжката“ си.

Но дали дълбоката същност в мъжа търси „жената-закрилница“, дали се чувства добре в позицията на обгрижван и пазен? Не убиваме ли мъжа ние самите, като изземваме неговата роля в световното битие?

В този стил можем да си спомним един хумористичен коментар на вечния Алеко Константинов в „До Чикаго и назад“: „Но сегашната американка счита, че има неотемлимо право на непременно уважение от страна на всякой мъж; тя вече не се старае с нежност, с женственост да заслужва при всякой даден случай действителното уважение на мъжа, а реализира даже намръщено своето право на уважение. Опитай се да не отстъпиш веднага място във вагон, в параход, в трамвай, в омнибус на някоя американка, тя е готова да те стрелне с очи и даже да изръмжи нещо под носа си. Е, друго нещо е европейката! При такъв един случай, колкото ти и да си недогадлив и нелюбезен, тя само като те погледне с този ясен, сдържано-умиляющ и нежно-укоряющ поглед, не място да й отстъпиш, ами и на ръце да я носиш.“

автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/