КОГА ДОБРИТЕ ХОРА СТАВАТ ЛОШИ?

Някой се пита защо предимно блудниците и бирниците последваха Христос? Ами защото знаеха, че не са в добър път. Цялото общество им го напомняше с погледи, презрение и отношение. Те знаеха, че имат нужда от глобална промяна…

А кои не знаеха? Не знаеха тия, които се смятаха за добри. Те смятаха, че иначе следват Бога. Просто не познаха Христос.

Така е и сега – добрите в своите си очи много често дори се наричат християни. Но пак не познават Христос. По една проста причина – Той не събираше лайкове или почитатели, а ученици. Защото почитателите от „Осанна“ много лесно завикаха „Разпни Го!“. Те бяха почитатели на някои Негови действия /изцеления, благости/, но не търсеха да познат мислите и Духа Му.

Пипни един „добър човек“ с намерение за корекция, и той веднага ще покаже своята дълбока обидчивост, себеправедност, гордост и инат.

Защото не всеки добър човек е ученик. И то не непременно на ученик на Христос. А ученик на живота. Такъв, който внимава на причините и следствията. Който е склонен да се променя, който е склонен да мисли и за другите гледни точки.

Дали светът има нужда от добрите дела на себеправедните „добри хора“? Този въпрос не е лесен. Да, дори ако са много горделиви, но дадат пари и време за някоя кауза, това е добро дело.

Истината обаче е, че трайният плод от една кауза накрая принасят ония, които са разпознали духовните причини зад явлението. Само те могат да изцелят и променят обстановката като изкоренят причината за бедите.

Понякога се питам защо доста от „добрите хора“ всъщност са „лоши“… Мразят ви, ако си купите кафе в пластмасова чаша. Гледат ви накриво, ако си купите сок с подсладители. Не вярват, че има дори минимален шанс в парламента да има добронамерени личности. Плюят „по принцип“ всеки началник и власт. Подозират приятелите си, че „пак ги използват“.

Реално, има някаква логика. Омразата към злото е неразделна част от доброто. Човек не може да обича нещо, ако не мрази от сърце враговете му. И все пак, когато общуваме с истински добър човек, той умее да раздели проблема от преносителя му и с максимално уважение /особено в пряк разговор/ да се отнесе към различната гледна точка и избор.

Истински добрият човек има и вяра. Не просто в това, че „нещо ще падне от небето“. А в това, че Божеството е сложило отпечатък във всяка душа. Нещо повече, божествен отпечатък има дори в институциите на власт. И вместо като анархистите да си представяме „колко е добре изобщо да ги няма“ или като идеалистите да си мислим „да можеше в институциите да работят хора от нашата партия“… ние често трябва сами да смажем механизма на достойнство и ползотворност у хората, които упражняват ръководни длъжности.

Между другото никак не е случайно ,че „добрите хора“ най-много мразят властта. Не е само затова, че тя е корумпирана, не е нашата и т.н. А и защото не понасят власт. Нерядко именно такива хора постят, пазят правила, упорстват до крайност за някой дребен детайл, ала когато има да кажат нещо за началниците си „аршин уста отварят“.

Такъв човек не може да бъде и ученик. Защото ученичеството е да приемаш власт. И да я приемаш с благоговение.

автор: Павлина Папазова Може да посетите и стария ми блог: http://lyuliak.blog.bg/