КАКВО НИ КАЗВА И КАКВО ПРЕМЪЛЧАВА СТАТИСТИКАТА?

КАК СТАТИСТИКАТА ПОДКРЕПЯ НАУКАТА

Както за парите, така и за статистиката може да кажем, че тя е „добър слуга и лош господар“. Ако с въздишка прескочим злоупотребата с нея по изборите, нека помислим - повечето добри лекарства са утвърдени именно чрез статистика на колко болни са помогнали, като от огромно значение за учените е и статистиката за страничните им ефекти. В този си смисъл, статистиката е научен метод, който предполага извършването на едно и също действие при почти еднакви условия, и проследяване на резултатите му.

Реално, ако можехме да постигнем „съвсем еднакви условия“ самата статистика щеше да бъде излишна, защото щяхме да имаме и един и същ резултат. Но дори при една от най-точните науки, физиката, почти във всички формули присъства „коефициент“. Зависимостта на тока от напрежението е свързана с величина, наречена съпротивление. А съпротивлението зависи от материала, сечението, примесите, температурата му... и още някакъв коефициент. Който на свой ред зависи от ред неща, включително и това на коя планета извършваме опита /или го извършваме в Космоса/. Физиците ползват множество таблици за различните коефициенти и стойностите в тези таблици са получени чрез експерименти. Много голяма част от причините за нещата все още са загадка. Всяко ново откритие разбулва по малко от съдържанието на таблиците и ги превръща във формули и зависимости.

Когато говорим за въздействието на лекарства, ние изобщо не можем да изброим коефициентите, по които би трябвало да умножаваме, за да постигнем условията на сложната система, наречена Човек! В това отношение дори генетично еднаквите близнаци, са две различни вселени. Нали единият може да е по-тежък, да е преболедувал като малък инфекции, да е преуморен от работа, развълнуван или спокоен…

Разбира се, добронамерената статистика обхваща стотици и хиляди случаи и накрая новото лекарство все пак се пуска в употреба, когато очевидно помага на мнозинството от хората. Дотук все още статистиката е наш послушен слуга.

КОГА СТАТИСТИКАТА МОЖЕ ДА СТАНЕ ОПАСНА?

Досещате се. Когато започне да се възгордява и да се счита за „знание“.

Ако погледнем повечето популярни статии в Интернет, те започват с „80% от жените обичат…“ или „Само 5% от работодателите се интересуват…“ Ще кликнете ли? Веднага. И аз кликвам. Та това, което казва статистиката така силно мирише на наука и сигурност!

Друг е въпросът, че „99% от четящите новини в Интернет не се интересуват и не проверяват източника и тяхната достоверност“. Кой проверява? Нали вече сме се надъхали, че сме прочели нещо полезно? Това „знание“ ни дава някаква сигурност и насока за следващи стъпки в живота. Обаче дори да не е пълна лъжа, тази информация, уви, става един заместител на истинското познание за механизмите, които движат света.

Защо понякога хората казват, че статистиката разрушава тяхната вяра? Защото я замества и пренасочва. Вярата никога не изчезва, ние всеки миг живеем с толкова вяра, колкото дори не можем да си представим. Нали се качваме на самолета за Англия, готвим с брашното от магазина, стъпваме на шахтите по пътя единствено с вяра? Но често вярата в „знанието“, на каквото понякога се преструва статистиката, болезнено ни отказва да опитваме да намерим  решение за неща, които са жизнено важни за нас.

Достатъчно е да прочетем, че 90% от завършилите висше образование не могат да си намерят работа, и да ни се отще да учим и за средното.

Достатъчно е да прочетем, че 2/3 от браковете завършват с развод, за да предпочетем временното съжителство. (Като че раздялата ще боли по-малко, ако не сме имали подпис.)

Но в тази „формула за успешен живот“, която е „нашето желание“ умножено по “шансовете според статистиката“ липсва един важен коефициент. И той се нарича „защо“.

ЗАЩО НАПРАВИХ ТОВА?

Дори да създадеш семейство по любов, ако нямаш правилната нагласа какво е семейство, защо то се гради с вярност, защо жертвите са задължителна част от здравата връзка, ти скоро ще попаднеш сред хората, които питат „Как се разминахме, къде сбърках“… (И пак по-добре e да питаме, защото отговор има, отколкото да си кажем: „Късмет“ или „И аз попаднах в статистиката“)

Дори да си умен, да имаш средствата за добро образование и дори запазено място в IT-фирмата на баща си, напълно е възможно да не си мислил по въпроса „защо“. Ако нямаш своя причина, ако не усещаш мотив да се вложиш в тази професия, няма да успееш.

От друга страна, ако някой искрено иска да върши добро, бедността, лошите условия и болестта му често няма да го спрат. Възрастен човек в Азия с голи ръце е посадил хиляди дръвчета от непретенциозен и грозноват вид край родното си село. За десетина години корените на дръвчетата засмукали и върнали водата в пустинната област. Сега в неговата лична гора текат истински ручеи… В същата посока се трудят и двама китайци, единият от които е незрящ, а другият няма ръце, но насочва приятеля си къде да посажда фиданки. Те създават природа! И не знам дали тяхното постижение не е по-вълнуващо от това за милиони долари да направим покрита градинка на Марс.

Такива и много други вдъхновяващи примери могат да бъдат намерени в глобалната мрежа. Глобалната мрежа също може да бъде наш силен приятел, а не само враг. Мъдростта как да я използваме започва с нашия избор, с нашата вяра. Вярваме ли, че има удивителни хора и че все още познаваме само малка част от света? Тогава, ако търсим съмишленци, ако търсим победители в трудните каузи, ако търсим любов, която не се е отказала пред присъдите на статистиката, Мрежата често е начин да ги намерим. Само трябва да я хвърляме правилно.