ЗАЩО НАПРЕДВА ИДЕОЛОГИЯТА НА ВЕГАНИТЕ

Не бяха ли веганите нещо като версия на вегетарианците? Защо чак „идеология“? Ами най-вече и преди всичко защото със създаването си веганското общество само се е обявило за  идеология.

Вегетарианската, и дори веганската диета е задължителна при някои състояния или заболявания, а също и при специфичен вкус на някои хора, както са казали например руснаците: „На вкус и на цвет товарищей нет“… 

В наши дни не без основание мнозина напълно се отказват от масово продаваното месо заради хормоните и антибиотиците, с които то щедро се инжектира. Ако нямат възможност да си набавят чисто месо, такива хора по-скоро преминават на приемлива за тях диета, в която фигурират основно риба и млечни продукти. 

Така че настоящата статия няма намерение нито да обвини, нито да нарани никого заради възприетата от него телесна или духовна диета!(1) 

Да се върнем на темата. Винаги съм уважавала ресторантите, където предлагат и вегетарианско меню. Особено по време на пости. Прави обаче впечатление, че веганството /бурно развито на основа вегетарианството/ през 1944г., вече е иззело почти цялото медийно и търговско внимание. И явно, има защо.

Достатъчно е да споменем, че веганското общество във Великобритания възниква в една духовна школа („Алкът Хаус“ в Хам Комън, училище и социална общност, създадена от мистика Джеймс Пиеррепон Грийвс през 1838 г.), а не в някоя санаториална лечебница. Самите вегани наричат своето убеждение „идеология“. 

Очевидно това движение показва по-голяма устойчивост във времето отколкото  въздържателските дружества от началото на миналия век, които пък пледират човек да живее без алкохол. Защо тази нелека за изпълнение практика улавя все повече младежи(2), до степен да се поставя под въпрос доброто им телесно развитие и репродуктивни способности?

Донякъде силата на веганската идеология идва оттам, че тя Замества наистина силни неща. Ако попитате съвременник от „развития свят“ как си представя една духовна и посветена личност, доста е вероятно да си я представя веган. Тоест този вид идеология постепенно замества богопознанието, смирението и съобразяването с плана на Твореца. Всичко това, с което „духовните личности“ са били свързвани преди два века и назад. Затова посвещението у веганите взема от силата и на религията, и на вегетарианството, като ги слива в една нова идеология, за която ще говорим по-нататък. 

Фактът, че веганството „прогресивно се развива“ на база вегетарианството, може да се проследи хронологично. Редакторът на „Вегетариански вестоносец” пише през 1935 г.: „Въпросът дали млечните продукти трябва да бъдат използвани от вегетарианци става все по-пресиращ с всяка изминала година.” Очевидно привържениците на тази идеология я гледат като своеобразна пълзяща революция. Техен основен приоритет е, че „с цялата си енергия Обществото трябва да продължи да служи на каузата за отмяна на плътоядството”. През 1944г. излиза предложение неконсумиращите млечни продукти вегетарианци да създадат своя отделна организация. Така се ражда Веганското общество. Думата vegan е била създадена от първата и последната част на vegetarian, тъй като диетата тръгва от вегетарианството и се е смятала за нейното логично продължение.

Идва и времето, когато веганите твърдо скъсват с вегетарианците. Оттам нататък идеята на диетата и въздържанието се превръща в кауза, насочена към едно определено пренаписване на реда в Природата и на мястото на човека в този ред. 

В своето слово на Международния вегетариански конгрес през 1947 г. Доналд Уотсън отбелязва: „Веганът вярва, че няма нищо ценно в идеята на вегетарианството докато продължава тъжната практика на консумиране на още повече млечни продукти. Всъщност консумирането на мляко трябва да бъде по-голямо престъпление от използването на храни от плът, тъй като в крайна сметка става въпрос за експлоатирането на това да бъдеш майка, отнемането на нейната рожба, след което кравата отново ще свърши в кланицата. Следователно кравата страда много повече от вола взет от пасището и заколен.” 

През 1945 г. е взето решение и медът да бъде изключен от веган диетата като продукт извлечен от насекомо; по-нататъшно разследване от членовете на комитета върху производители на мед показва, че не е просто въпрос на изобилие, а всичкия мед бива взет от пчелите, на които им се дава изкуствен заместител. Смята се, че медът трябва да бъде изключен заради веган етиката и защото практически веганството е опит да се живее без експлоатирането на други съзнателни същества.“ 

Тук бих вметнала нещо. Експлоатацията на хора не е ли СЪЩО експлоатация на съзнателни същества? Защо тогава не виждаме същия ентусиазъм и упоритост да се осигурят човешки условия за работа на производителите на злато и диаманти в Африка, или на евтините индийски и  китайски стоки? Защо не виждаме такъв ентусиазъм, когато през 80-те в САЩ се приема закон, разрешаващ реклама на фирмите, насочена пряко към детска аудитория? Това не е ли също експлоатация на едни непораснали и незрели човешки същества? 

 „Във „Вегетариански новини“, журнала на Лондонското вегетарианско общество четем, от пролетта на 1952 г., записките на д-р С.В. Пинк, който се сблъсква с уврежданията, които липсата на витамин В12 нанася на нервната система на веганите. Той описва психологични и физиологични поражения, включващи раздразнителност и депресия, мускулна умора, преумора, болки в гърба, изтръпване или бодлички в ръцете и краката. Веганите трябва да вземат витамин B12 под формата на таблетки, защото той не се съдържа в растителни продукти. Липсата на есенциални мастни киселини може да доведе до когнитивно увреждане, депресия, болест на Алцхаймер и Паркинсон. Затова грижата за малките деца на веганите е повод за отделна тема… и за отделна драма.  

Споменавам само детайла с витамин B12, макар че на темата с храната са посветени томове. И го споменавам само и единствено заради това, че осигурявайки дадено вещество единствено по химичен път, ние признаваме че тялото ни е сътворено да го получава по животински път. Тогава логично идва въпросът: Ако някои вегани не признават Творец, откъде произлиза представата им за справедливост, „морал“ и братство на живите същества… ако те са случаен плод на биохимичната еволюция? 

 Някои дефинират идеологията на веганството така: „Веганизмът по своята същност е вкоренен в една обща философия. Това е идеята, че животните съществуват заради самите себе си, а не заради нас и нашите желания [… ]На практика целта на веганизма е да разкрие съществуващите форми на доминация над нечовешките същества и да ги замени с нов тип взаимоотношения, които се основават на принципите на неексплоатация, ненасилие и освобождение.“

Странно е обаче, че при този вид убеждения доста вегани имат котки и кучета, като се стараят да им осигуряват веган-храна, заместваща /евентуално/ нужните им протеини. Реално човекът е създал и домашната котка, и домашното куче, и домашната овца. Те трудно оцеляват сами в природата. Особено в природа, където липсва човекът. Следователно ние все пак сме отговорни за това, което сме създали – кучето приятел и пазач, котката – ловец и мъркаща домашна принцеса, овцата - покорен източник на вълна, мляко и месо… Ставайки вегани,  ние претендираме че чрез химическата индустрия ще заменим доставяните ни от тия животни вещества, и ще ги „освободим“. Но ако в свободния си живот животните на планетата се изяждат, защо някои вегани не разрешават на своите котки да изяждат гълъби, мишки… а ги захранват с особени гранули? 

Тук стигаме до нивото, което според мен е най-важно. А именно – каква е ролята на човека на планетата Земя? На планетата има множество съвършени животни, и само един интелект, способен да управлява и променя глобално средата – Човекът. През всички векове се е вярвало, че ролята на човека на тази земя е да бъде Стопанин. Преданието за първия човек, който дава имена на животните и така те му се покоряват, ни отвежда до мъдростта, според която назовавайки същностите на всяко нещо, човекът го овладява. Дивите животни са били огромно изпитание за човека. Той ги е овладял. 

Дали в последните два века човекът забрави да бъде стопанин и стана жесток експлоататор? Да, в това веганите са прави. Затова и много нежни състрадателни души стават вегани. Излишеството в храната, жестокостта и дори иронията по адрес на избиваните за храна живи същества в наше време е факт! Някога всяко месо се е считало за жертва и се е ядяло с благоговение и мярка. Дори има древен закон „да не вариш теле в млякото на майка му“. Няма нужда да пояснявам, че този закон е задавал морален облик дори на древните хора, много по-гладни и нуждаещи се от нас сега! Уважавайки майчината скръб дори у животните, човекът е взимал пример и е помнел, че винаги трябва да бъде поне едно ниво над тях като смелост, любов и морал.

 Но когато от една крайност се тръгне в друга крайност, със сигурност отново се пропуска древният и верният път. Вместо отговорен Стопанин, веганите сякаш искат човекът да стане едно от многото животни, оцеляващо чрез своите технологии, понеже само в природни условия не би оцеляло и ден. Единствената отговорност която му се вменява е „да не пречи“ – т.е. да остави максимално количество от природата отново да подивее и да не й натрапва там присъствието си. 

 Притеснително е обаче, че идеята на някои хора да задават нов морален облик на планетата силно противоречи с крайното им нежелание да въдворят морал в собствените си взаимоотношения. А може би това е и тайната цел? Нали сме само едно от животните, а те видимо правят каквото им се прииска… 

Много известни вегани са изявено противящи се на естественото си предназначение  личности. Водещата на телевизионно предаване, Елън Дедженеръс и нейната съпруга Порша де Роси са вегани от години, като тя управлява веган сайт и веган ресторант. Дедженеръс казва за себе си, че е „етичен веган“ и „голям любител на животните“. Според мен, те потушават съвестта си, като опитват да измият престъплението към своя живот с някакво прекомерно милосърдие към животните. Защото могат да си го позволят финансово. Уви, не могат да си го позволят ескимосите, които имат дотолкова ограничена рибна диета, че някога дори са ядели рибата с кръвта, за да наваксат витамин „С“…

А фанатичното връщане към предполагаем изначален начин на живот на хората - дали е Възраждане, или е деградация? Човечеството е прекарало в борби и развитие много хиляди години. Незнайно защо днешният потомък реши да сложи кръст на всички доказали плода си учения и вяра, като изврати собствената си природа чрез операции, генни манипулации, чрез приравняване на психичните бълнувания с Истината. Заличаваме природно дадения мъжки и женски род, превръщаме в предмет на дискусия очевидното, а си затваряме очите към истинските проблеми, които рушат душите ни. 

За читателите ще бъде интересно да се спомене, че според веганите изначалната ни храна са били само плодовете. Маймуните обаче имат по-дълъг храносмилателен тракт, отколкото хората, което им позволява да извличат по-ефективно  хранителните вещества от растения. Тъй като храносмилателният тракт в човешките тела е по-къс, ние се нуждаем от повече време за усвояване и по-големи количества протеин. Макар да нямаме остри зъби и силна солна киселина както в стомаха на хищниците, ние сме Homo sapiens именно благодарение на умението си да обработваме месото термично. Консумацията на месо ни предоставя нови хранителни вещества, до които маймуните не са имали достъп. Точно тези вещества позволяват да имаме доста големи и развити мозъци, които движат човешката откривателска, творческа и технологична цивилизация. 

Между другото райската градина е описана като плодна градина. Плодът на дървото е частта, произведена специално за ядене, и неговото откъсване е естествено дело, което не вреди на растението. Обаче тази райска градина явно не е била в нашето измерение, за да опитваме с днешните си стомаси да я възвърнем. В едно предание за Атам и Еуа е описано, че именно след изпадането им в телесния свят на умора и жега, те придобиват телесни стомаси и се налага да се изхождат, което ги потапя в голяма скръб. Тоест усвояването на ОНЕЗИ плодове отначало е било без отпадък. Те явно са се вграждали в човеците с всичките си безценни свойства!  

Такива съвършени плодове има и сега, но ако човек опитва да развие духовните си очи. Защото и най-съвършеното телесно пазене, което ще отдалечи старостта и болестите, няма да върне душата ни в това състояние, което ясно различава и обича Доброто. 

За да разберем колко вегетарианци се различават от вегетарианците, може да се разгледа как идеологията им обхваща не само храната. Веганът има силни ограничения в подбора на своя гардероб и интериор. Под забраната естествено попадат всички кожени изделия, но също и вълнените, и копринените тъкани. Козметиката, лекарствата и т.н., тествани върху животни също не са ОК за веганите. В Обединеното кралство имало спор и за една банкнота, в състава на която участвали животински мазнини. 

Ала … има все повече изследвания, че растенията излъчват електрически импулси под формата на „разговор“ помежду си. В български институт чрез детектора на лъжата (6) са правени опити с растения, които показват прелюбопитни факти. Те „разговарят“, когато корените на едно от тях са обилно поляти с вода, „пеят“ когато в стаята влезе грижовният градинар, и реагират с много силни електроимпулси на „ужас“, когато влезе човек, който често им е късал листо или клонче... Движат се доста бързо към светлината, воюват едно с друго, или пък си помагат в рамките на гората. 

Разказвам всичко това съвсем неиронично. Колкото силно обичам котките, толкова силно обичам и едно живо дърво. Да го видя отсечено ехти в мен с думите „само при крайна необходимост“…

Ако всичко това се потвърждава от всевъзможни изследвания, трябва ли в изблик на морал да угасим тотално своя живот, да спрем и да дишаме, защото растенията имат своите нужди, които не включват нас? 

Или смирено да приемем жертвата на живота, която всеки прави за другия, която и ние в края на своя живот ден ще направим в полза на растенията и животните. Да се изпълним с благодарение за живота в нашето измерение, който винаги е на цената на други животи. И затова да го живеем красиво и смислено. 

 ---------------------------- 

(1) Вековната практика показва, че временното ограничаване на определен вид храни подпомага човек да влиза в състояния на пост; както пък в приемането на осветената месна жертва се влиза в състояние на съпричастна радост от избавлението ни от смъртта чрез жертвата на Христос. След Възкресението Си Христос яде заедно с апостолите хляб, риба и мед. 

Еврейската „Пасха“ пък е била празник от подобен характер с нашия „курбан“ по Гергьовден, и когато Христос с учениците си прави пасхална трапеза, им обяснява че жертвеният Агнец за света след броени дни ще стане самият Той. По време на трапезата той вероятно опитва гостбата, щом натопява залък в нея, който подава на Юда. 

Каква е храната на Пасха описвам за тия, които идеализират менюто на Христос в човешкото му тяло: „На трапезата задължително има: маца /безквасен хляб/, агнешко или пилешко месо с кокал - символ на пасхалното жертвоприношение; варено яйце - изразяващо скръбта по разрушения храм; горчиви треви - обикновено хрян, символ на тежкото робство; харосет - настъргани ябълки, канела и вино, които напомнят за глината, с която изработвали тухлите по строежите в Египет; карпас - магданоз, целина или зелена салата, потопени в солена вода - зелените растения са символ на оскъдната храна по време на робството, а солената вода сълзите на робите.“ 

Ако би било важно да знаем дали Христос е бил вегетарианец /защото веган очевидно не е бил/, щеше да е описано в евангелията. Подробно е обаче изказването на ап. Павел, който съветва ядящите месо да не презират този брат, който „е слаб във вярата и затова яде само зеленчук“. И дори сам се обещава да не вкуси никога повече месо, ако това ще е повод за препирни между вярващите в Христос…

Апостол Петър пък има видение, в което пред него от небето се спуска трапеза с ястия от животни, нечисти по юдейския закон, които Бог му заповядва да заколи и да ги яде. И му казва, че сам Той е очистил тия ястия! Това е образ апостолът да не се гнуси от общуване с езичници, които са били кръстени в Христовото име също както и юдеите. 

(2)"В Италия броят на вегетарианците и веганите достигна рекордни стойности: почти 5 млн. души, според статистиката. 7,1% от жителите на Ботуша заявяват, че са вегетарианци, с два процента повече от миналата година. Но значителен ръст представляват веганите, които са 600 хиляди души или 1% от населението.“

Използвани източници: 

/1/ https://veganholistic.com/veganstvoto-istoria/

/2/ https://veganholistic.com/rafiniraneto-na-veganizma/

/3/ https://www.obekti.bg/zemya/rasteniyata-razgovaryat-pomezhdu-si

/4/ https://webcafe.bg/svyat/1785696641-s-meso-ili-bez-vegetariantsi-sreshtu-mesoyadni.html

/5/ https://idealizam.com/razlikata-mezhdu-veganstvo-i-vegetarianstvo/

/6/ https://spisanie8.bg/%D0%B0%D0%B2%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8/%D0%B7%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D0%B8/802-%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82.html