ЗА ЧОВЕШКОТО И НЕЧОВЕШКОТО. ЗА ЕЗИКА. КОЯ МЕТЛА ОТНЕСЕ КИРИЛ И МЕТОДИЙ.

 

Размисли по изказване на Георги Господинов

В речта, произнесена на 24 май от писателя Георги Господинов на достатъчно висок национален форум – този на БАН, се откроява една теза, с която бих могла да поспоря.

„Когато през думите извадиш другия от човешкия род, можеш да правиш каквото искаш с него. На това разчитат най-страшните идеологии. Обезчовечаването на човека започва с обезчовечаването на езика за него. Нашите истории, разговорите помежду ни са единственото лепило, което може да ни събере отново заедно. Докато хората си говорят, разказват и се слушат, нищо не е загубено.“

Господинов очевидно вижда проблем в силната реч, която би могла да "извади някого" от човешкия род. Говори се за не-чуваемост и липса на комуникация заради употреба на речта в ролята й на сила. 

Но речта в цялата човешка история е била силна, остра и въздействаща. Явно в това слово се има предвид някаква конкретна съвременна тенденция.

Още в следващия абзац се говори за пълно обновяване на образованието, което кретало като „волска каруца“ след новите реалности… 

Според навлизащите неолиберални закони всяко публично изказано мнение на опасение, страх, отвращение от изявите на определен „нов“ морал започва да се счита за „реч на омразата“. Именно – реч. Плод на езика. Но дали винаги е плод на езика, измислица на някого си, или назоваването през езика всъщност е мечът, на когото е дадено разсича истина от лъжа и да оголва истинските намерения на лицемерите?

Езикът на критиката например може съвсем основателно да опише повишената престъпност и ниската отговорност сред дадена общност.

Езикът на негодуванието изрича страховете на българските родители да не се „пришият“ отрано на децата им изкривявания в сексуалната област. 

Нима езикът на критиката и негодуванието от дадени идеологии непременно е език на омразата към човеци? 

Но щом Господинов конкретно е заявил за рода на нечовеците, добре е да се изкоментират и те. Трябва да се каже, че от памтивека нечовеците съществуват, а не са измислен персонаж… Да, не са видими, но търсят телесни личности, чрез които да се задействат, като най-напред обземат и покваряват техните умове и души. Някои им казват „паразитни сили“. Психолозите ги наричат „автономни съдържания“. 

Те имат за цел, (както се знае от древността, която Господинов така романтично описва) да унищожат нормалността в човека, за да не бъде той престол на Бога, за което са ратували светите братя Кирил и Методий. За мен е възмутително, че те са напълно пропуснати в речта на Георги Господинов.

Впрочем, на форума на БАН други български литературни автори не са произнесли реч. Господинов е единствен, и не споменава светите братя Кирил и Методий. Мислите ли, че е случайно???

В новите идеологии е прието всичко „да се приема лично“. Ти коментираш морала на някого, той го приема лично. Дори научните названия на педофилите се променяха на няколко пъти, защото го приемали лично.

Насърчавайки подобно "обидчиво" мислене, някои нови законодатели искат да ни лишат от правото чрез езика да Назовем даден път, дадени идеи като нечовешки и гибелни! 

Та, ако говорим за несвобода, днес се лансира Несвободата да наречеш Нечовешкото по име и да го отстраниш от себе си. 

За тази несвобода май ратува Господинов и други автори, прегърнали същите идеологии (затова прегърнати и награждавани от тях).

В същата реч Георги Господинов не подминава още няколко идеологически пункта, по които днешното българско общество е атакувано. 

Най-напред, виждаме поредния реверанс към желаещите да отменят 3 март като национален празник. Денят, който ни е позволил да съществуваме като Българи, денят за който безспир са се борили благородните родове (но това се крие) от арестуването на патриарх Евтимий в Търново, чак до епохата на Възраждането…

Ето репликата на Господинов по този повод: „За мен няма съмнение, че това (24 май) е най-хубавият български празник. Защото честваме нещо толкова крехко, ръкотворно и неръкотворно, като буквите и езика. Това не е празник на оръжието, на някоя славна победа или поражение, няма батални сцени, предателства и реки от кръв, с каквито е пълна човешката история. Щастливи сме, че имаме един ден, в който честваме светлото и всекидневно чудо на езика.“

Обаче пропуска, че баталните сцени и реките от кръв на освободителните ни войни  обикновено поправят едни други батални сцени и реки от кръв, които са потопили в забрава българската култура и идентичност… 

А също така, настоящият национален празник напомня, че да даваш живота си, а не само на времето или парите си е характерно за народ, докаран до крайно състояние на съпротива против опитите за неговата асимилация…

Като не почита в речта си мисията и  целта на българската азбука, Господинов постепенно се изважда българския език от ролята му на свещен инструмент за благословение и проклетия. 

Да, той говори за научните доказателства как езикът влияе на ниво ДНК, но отдалеч избягва идеята, че добро и зло съществуват, че респективно съществуват благословение и проклетия заради нашите избори. 

Казал е едно вярно изречение, валидно за мнозинството литератори днес: „Без да имаме онази сила на словото от първите дни, нашите думи също създават светове, също могат да утешават или да унижават.“ 

А търсим ли силата на езика от първите дни? Къде е силата на Христовото: „Талита куми“, което съживи болното момиченце? Не трябва ли именно тази загубена сила на първичната реч да е акцентът на празничното му слово?

Тук може да се открои нещо, което според Господинов вероятно не е ценно и не е било важно да премине през вековете. А именно – християнската вяра на българите. Защото по каква друга причина един награден автор вкарва в речта си следните думи: „Най-трайното нещо по нашите земи ще се окажат буквите. Помислете си какво друго е останало от 9-и век насам, което продължава и днес...“

Как какво друго??... Всички научни извори свидетелстват, че вярата ни е опазила като народ, и като език, и като морал. И не от 9 век, а от самата зора на ранното християнство! А въпреки дългата реч на Господинов, в нея за християнство няма и дума. 

Ако мислите, че са подминати тенденциите от последните години, в които чрез социалните мрежи се изнесоха факти за огромна корупция по време на пандемията и за безогледни печалби чрез истерията по зелената сделка,  лъжете се. 

И за това е помислено. Разбира се, витиевато – един вид, „защо злоупотребихте с езика“: „Конспиративните теории, които са обидни за едно общество на разума, речта на омразата, дехуманизираща човека и човешкото в него, са сред най-опасните катаклизми днес, близки по заплашителност до войните, които се водят, и до климатичния апокалипсис.“

Тук удобно се намеква за климатичния апокалипсис… като нещо страховито и неоспоримо. За него обаче учените въобще нямат консенсус и има маса факти, които отричат неговото настъпване.

И след като вече не е останало неказано нищо от важните пунктове на новото „нормално“… което иде на криле и отдалечава децата ни от нас „със скоростта на светлината“ (отново цитат от речта) авторът завършва с един постен поздрав, който му е ценен … защото го бил казал и в Лондон. Един вид, намек: "Международно известен съм, затова вероятно съм прав". Не всеки българин обаче мисли така, и слава Богу.

Така че няма да го цитирам. Който иска, да прочете речта му. И да си запази виждащите очи и за следващите подобни. Защото идеологията не мре, само си сменя кожите.