НЕ ВСЯКА ЛЮБОВ

Все по-често преживяваме уникалността на нашата любов, като споделим в НЕТ-а подходяща песен, стих, картина... Това сякаш удвоява емоцията ни, изпълва ни с усещането за нещо небесно на фона на битовите проблеми и грижи.

Някога талантливият Бах казал на жена си: "Мила, трябва да напиша по поръчка една тъжна любовна песен. А как да я напиша, когато любимата жена седи на коленете ми и съм обграден от децата ни? Затова се налага за няколко часа да си представя, че твоите родители са отказали да ми дадат съгласие за брак..."

Наистина, в по-стари времена историята за невъзможната любов, която преодолява хиляди пречки, за да стане възможна, е като някакъв архетип в приказките, песните и ранната литература. Дори се счита /и с право/, че всяка истинска любов неизбежно минава през тавока изпитание - като злато през огън -  за да отпадне от нея всичко излишно и слабо.

Но какво се случва в наши дни, когато и значението на самата дума "любов" силно се подменя, а пък думите "забранена" и "разрешена" се въртят в абсолютно произволни еквилибристики?

Вече има "любов", която е готова да прегази плода на предишната, наречен вярност. Има "любов", готова да прегази телесното, за да убие влюбения с изтощителна виртуалност. /Не знам вие, но аз не мога да простя на Халил Джубран, че така влюбва в себе си от разстояние една ливанска поетеса, че тя след смъртта му полудява от болка./ Има сексуално влечение с елементи на любов, насочено към произволни обекти, като любимо животно, електроен герой, близък роднина, дете, човек от същия пол, или индивид с толкова трансформирани душевност и тяло, че не може да се определи...

Не е тайна, че при определен житейски поглед психиката на човек може да бъде обсебена до степен дори да отрече една от насъщните си нужди, като храненето. Анорексията затова ни убива, понеже не е обикновен глад.  

По същия начин, наричайки любов всичко, към което се пристрастяваме, ние опитваме да позлатим идола му, и почти с бяс прогонваме всеки, който се опитва да коментира ситуацията от друг ъгъл. Но гладът ни не се насища с такива преживявания, напротив. Постоянството при хора с нетипични обекти на любов не е често. Нетипичният "любовен" обект не може да утоли жаждата за истинското, изначалното, това, което дава плод. Всъщност в желанието си да изконсумираме всяка привързаност докрай, ние не оставяме животното да бъде животно, не оставяме приятеля да бъде приятел.

Да, човек понякога се чувства прецакан, уморен, не на себе си. И това е истина! Именно тия неприятни състояния не бива да бъдат подтискани. Дори "нестандартните" влюбени не издържат дълго да наричат "благотворителност" финансови отношения, които всъщност са проституция.

Не всяка любов заслужава да поставиш света в краката й. Напротив - много рядко го заслужава. По-добре остави такава любов, и разгледай света... Виж своето място в него. Промени нещо. Върни се назад. Прошка има. И любов има. И сила има. Само да не се предаваме.